Хората обичат да се препират за всевъзможни глупости, но една от любимите им открай време е хранителният режим. Стигне ли се до въпроса за убежденията в храненето, обикновено се вадят ножове... вилици, мензури, салфетници, въглеродни отпечатъци и дори научни изследвания в опит на всяка една от страните да докаже правилността на гледната си точка и тоталната сбърканост на отсрещната.
Като сайт, който по цял ден мисли и пише за тези работи, и като екип, приютил двата противоположни полюса на хранителните философии, разбираме защо се получава така, което никак не означава, че го одобряваме. Но тъй като нас никой не ни пита, решихме ние да попитаме. Намерението ни е в една поредица от интервюта да сложим на масата двете перманентно враждуващи фракции в храненето - привържениците на месоядството и неговите отявлени противници - вегетарианци и вегани. Правим го не с желание да генерираме конфликти и още по-ожесточени спорове, а да изложим личните гледни точки, да се запознаем с различните мотивации, които стоят зад привидно едни и същи избори и да завържем приятелски диалог.
Начало на серията поставяме с Красита, с която може би вече имате щастието да се познавате и с Чами, с когото ни срещнаха нашите събратя по пътешествия Peika.bg. Приятно четене :)
Кои сте вие и какво най-често можем да открием в чиниите ви?
Красимира: Аз съм Красимира и най-често в чинията ми няма нищо, защото вече съм го изяла. Докато още е налично обаче, обикновено е месо (свинско, телешко, агнешко, овнешко, а пилешко - само ако е домашно), месни субпродукти (език, дробчета, дроб), риба, яйца, сирене, кашкавал, зеленчуци, маслини. Не едновременно, естествено. Месо ям под някаква форма всеки ден - невинаги на всяко хранене, но поне един път със сигурност.
Чами: На 31 години съм, програмист. Напоследък хапвам повече зеленчуци и плодове, по обяд – бобени, ориз и други манджи. Имаше и периоди, в които се хранех с банички, пици и вегетариански хамбургери, но надявам се да са останали в миналото.
Краси, кога и как откри любовта си към месото? Колко време най-дълго сте били разделени и как ти се отрази това?
К: Мисля, че винаги съм го обичала, защото съм израснала с него (хората растат с пиано, със стихове, а аз – с месо. Съдба!). Майтапът настрана – вкъщи всички ядем месо откак се помня, и то приготвено по изумително вкусни начини. Предполагам, че някога много отдавна, когато за първи път съм опитала полузадушено-печена вратна пържола, съм се влюбила в нея и оттогава е все така...
Веднъж в късните си тийндейджърски години пробвах да вегетарианствам почти година, но не ми се отрази особено добре. Тогава нямаше чиа, годжи бери и не знам си какви семена, и като елиминираш месото, оставаше възможността да ядеш само ориз, картофи, бял хляб и ако много огладнееш – мокета в хола. Може би има хора, на които такъв режим им се отразява добре и се чувстват във форма, но аз не съм от тях и в момента почти всички близки около мен хора ядат месо.
Чами, ти от колко време си вегетарианец и защо избра безмесен хранителен режим?
Ч: От 4 години. След гледане на достатъчно документални филми и статии в интернет, реших, че не искам да подкрепям съвременното животновъдство – един от най-големите замърсители на околната среда, да не говорим и за ужасяващите условия, в които се отглежда "стоката" - неща, за които аз, както и повечето хора, дори не се и бях замислял. Трябва да си призная и известно лицемерие – все още се опитвам да се откажа от млечните продукти, за сега съм ги свел до минимум и борбата продължава...
Всъщност, от вътрешни източници получихме информация, че преди вегетарианството, си имал опит и със суровоядство? Горчив ли беше последният или обратно – донесе ти главно положителни емоции?
Ч: Не преди, а по време. От любопитство реших да пробвам за около месец и като цяло останах доволен – отслабнах с 10 кг и се чувствах доста по-жизнен. Но не ми достигна самодисциплина, за да продължа.
Добре, де, как компенсираш липсата на нутриенти в менюто си, ако смяташ, че има такава?
Ч: Старая се да ям от всички основни хранителни групи и не мисля, че ми липсват. Най-важни за мен са зеленолистните растения – спанак, лапад, коприва и т.н. , както и варивата – боб, нахут, леща, ориз. Също и много плодове, ядки и семена.
Краси, към хранителния режим на такива като теб има много критики, било то на морална, екологична или здравословна основа. Как реагираш на тях?
К: Не им обръщам внимание. Всеки има право на информиран избор за това с какво е добре да се храни и аз съм се възползвала от него напълно.
А, ти, Чами, теб дразнят ли те негативни коментари относно храненето ти и как, като цяло, понасяш критиките към вегетарианската си същност? Имаш ли месоядни приятели и разбираш ли се с тях?
Ч: Такива коментари (в кръга на шегата ) си позволяват само най-близките ми – и аз ги приемам с чувство за хумор, не мога да им се сърдя :) Всичките ми приятели са месоядни и не съм имал никакви проблеми с това, нито те с моята диета, за което съм много благодарен.
Краси, топката е пак в теб – смяташ ли, че месоядството има здравословни предимства?
К: Като стигнах до този въпрос, реших да отворя Уики да видя какво казва тя по въпроса с месото. И що да видя: "Месо — плът от животно (основно мускули), използвана в качеството на храна. Съществува също и изкуствено месо, което не е част от плътта на живо същество (например, соево месо)". ?!? Не че не знам, че има "изкуствено" месо – въпросът е защо, по дяволите, съществува? Няма ли естествено? Айде, за интелекта е ясно – поради липса на естествен са създали изкуствен. Но защо постъпват така и с месото? Ако е толкова вредно и неприятно, защо изобщо някой ще се мъчи да го копира и да създава изкуствено? Не го разбирам. Да не говорим, че "месото", млякото" и всякаквите други продукти от соя са пълни с фитоестрогени, които, при продължителен и упорит прием, объркват хормоналния баланс и правят какви ли не щуротии в тялото. Силно съветвам хората да прочетат повече за вредата от соята и да помислят дали си струва да се тъпчат с нея. Не казвам внезапно да проядат месо (въпреки че това би било чудесно), а да намалят приема на соя.
Като отбелязвам това първо здравословно предимство на месото, а именно – че е истинско, може да добавя и факта, че то съдържа доста витамини, някои водноразтворими – от групата на В-витамините, други мастноразтворими - като витамин А, който се съдържа в големи количества в черния дроб, и също витамин D. Освен това в месото има мазнини, които - внимание, са от съществена, жизнена необходимост за всеки човек, за да е здрав.
Животинските мазнини са обект на яростна съпротива отвсякъде, вече десетилетия наред, и все пак светът продължава да дебелее и да умира от инфаркти два пъти по-яростно. Отговорът се крие в това, че, махайки мазнините от храната си, всички започват да консумират в пъти повече въглехидрати, включително и скрити (в сосове, "здравословни" бисквити, безалкохолни напитки и купища преработени храни) и не само, че дебелеят, но се и разболяват. Стигмата по отношение на холестерола достига такива невероятни размери, че вече и на етикетите на растителни храни виждам невероятното "Не съдържа холестерол". Естествено, че не съдържа – той е вещество, което се разхожда из организмите на хората и животните, а в растенията е в пренебрежимо минимални количества. Ако питате някой случаен човек на улицата какво е холестерол, няма да може да ви отговори, но ще ви каже, че е вреден - нищо, че самият той е изграден от холестерол. Това е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм (и затова го няма в зехтина). Мозъците ни, имунните ни клетки, хормоните ни – всичко това е изградено от холестерол. Холестеролът участва в синтеза на хормоните на кората на надбъбречната жлеза - кортизон, кортикостерон, алдостерон; на мъжките полови хормони - тестостерон, андростерон; на женските полови хормони - естрон, естриол, естрадиол, прогестерон; на витамин D; на жлъчните киселини и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.
Освен това нивото на холестерола в организма не се влияе съществено от приема на холестерол с храната и това е нещо, което вече се признава дори от лекарите. Ето заради всичко това не ям месо от соя, а залагам на естественото, от което си набавям каквото ми трябва.
Чами, сподели и ти: как ти се отразява вегетарианството в здравословно отношение - преди и след като го стартира (без хиперболизация, молим!)
Както предполагах, когато започнах, само със спиране на месото, разлика няма. Човек може да е вегетарианец и пак да яде боклуци (виж отговора ми на първия въпрос). Както се казваше в една реклама – не става само с ядене, трябва и... спорт (и акъл, де).
А правите ли си изследвания, за да сте сигурни, че не си вредите с хранителните си режими?
Ч: За щастие, нямам сериозни здравословни проблеми, които да изискват редовни изследвания. Правя си годишните кръв и урина – досега не съм имал отклонения.
К: Честно казано, не си правя изследвания често. Последно съм си правила преди повече от година. Знам, че не си вредя, тъй като се чувствам добре, имам енергия и спортувам, а ако се случи да се разболея, карам на крак и без лекарства.
Краси, имаш ли приятели вегетарианци/вегани и как се разбираш с тях?
К: Разбира се, имам приятели вегетарианци и се разбирам чудесно с тях – всеки уважава другия и не прави забележки и намеци за хранителния му режим. Може би, ако попадна на едно място с пълни вегани, ще ми е по-трудно, както и на тях. И все пак, мисля че нямам проблем да седя на една маса с някой, който яде коренчета и семки, въпреки че съм убедена, че човекът е хищник, а не крава или гъска, и има нужда от месо.
Опитвате ли се да налагате хранителните си навици на другите?
К: Признавам, че на всичките си приятели или близки съм говорила поне по един път (на някои – по много повече) за моя хранителен режим (високо мазнинен – ниско въглехидратен) и се радвам, когато видя интерес у тях. Не проповядвам някакви строги правила или забрани, а просто обяснявам защо аз предпочитам предимствата на истинската, естествена храна, каквато за мен е месото, субпродуктите му, яйцата, рибата, зрелите сирена и кашкавали, маслото, маслините, суровите ядки, зеленчуците и някои плодове. Някога тези храни са били най-естественият избор за хората, а сега са жертва на всякакви забрани, заблуди и митове. Много хора продължават да ядат някакви неща, опаковани в станиоли, хвърлят жълтъците, но се тъпчат с хляб, отстраняват тлъстото (или истерично попиват мазното със салфетки) и едва преглъщат сухото пилешко филе, заклеймяват маслото и си мажат филии с маргарин (със същия успех може да ги топят в кофа с блажна боя – по състав се доближава до маргарина), не докосват високомаслено мляко, но си пият кафето и готвят с растителна (?!?) сметана (явно човечеството е напреднало в изобретенията - изкуствено месо, растителни крави...), не купуват свинско, а салами, които трябва да ядеш с фармацевтичен речник в ръка, за да разбереш от какво са направени. Всичко това ми се вижда неестествено и глупаво.
Ч: Не, даже ми става неудобно, когато цялата компания се съобразява с мен. Старая се да не давам непоискани съвети.
Какво бихте ни сготвили, ако ей сега ви дойдем на гости?
К: Тъй като съм гладна, ще отговоря много изчерпателно: вратна пържола без кост на фурна, с горчица, бира, мащерка, черен пипер и гъби (винаги пека свинското с бира, защото е адски вкусно) и салата от домати, лук, риган, маслини, сирене и зехтин (естествено, без холестерол). Месото го пека отначало на силен огън за около 30 минути, след това около час - на много слаб, и се получава нещо вълшебно :)
Ч: Ами нещо бързо и лесно – голяма салата със спанак и други зеленчуци, супичка с лапад или червена леща с много подправки.
Ако искате да станете своевременни свидетели на останалите интервюта от поредицата "От двете страни на масата", присъединете се към приятелите ни във фейсбук.
Добави коментар