Едва ли има нужда да ви обясняваме колко е важно дишането и как без него животът би бил невъзможен. Въпреки това, има много хора, които пренебрегват този процес по време на тренировка, защото смятат, че това е едно от онези неща, които се случват от самосебе си. Други пък са подвластни на митологичните схващания за това кога се вдишва, кога се издишва и как коремът трябва да се "гълта" при тежки упражнения и т.н.
Истината е, че за да можете да вдигате големи тежести, при това безопасно, ще трябва да посветите известно време на дихателната си техника извън залата. С други думи – да се научите да използвате диафрагмата си по предназначение. Това е много важно преди да пристъпите към каквато и да било форма на тренировка, тъй като въпросният мускул е от особено значение за стабилизацията на гръбначния стълб.
inm.comАко си представите коремната кухина като една кутия, то напречният и правият коремни мускули представляват нейната предна
стена, мускулите на кръста са задната, косите коремни мускули представляват страните, перинеумът (тазовото дъно) формира пода, а диафрагмата е своеобразен капак-купол. Когато поемате въздух по
правилен начин, "куполът" потъва надолу, като по този начин допринася за увеличаване на вътрекоремното налягане. Това налягане е изключително важно, тъй като гарантира безопасност на гръбнака при
упражнения с тежести. Ето защо по време на дишането е наложително да обърнете внимание и на останалите стени на кутията, за да си осигурите максимално стабилна основа за преодоляване на сериозни
натоварвания. Тоест, да "стягате" не само диафрагмата, но и коремните мускули (сякаш някой се кани да ви удари в корема), седалищните мускули (сякаш някой се кани да ви причини нещо още по-лошо...)
и мускулите на кръста. Когато това се случи, докато сте пълни с въздух, можете да приемете, че кутията ви е "неразрушима" и е готова за работа.
В този ред на мисли трябва да развенчаем класическата препоръка за "гълтане" на корема. Бихте ли седнали на сандък с една вдлъбната навътре стена? Ако сте благоразумни, не бихте. Тогава кое благоразумие ви прави склонни да клякате със 100 килограма на гърба и вдлъбнат корем? Друг е въпросът, че тялото просто не е способно да генерира толкова сила в подобна анатомична позиция. Бихте могли да си направите следния експеримент: следващия път, когато ви се налага да бутате автомобил, опитайте да го правите с "глътнат" и стегнат или издут и стегнат корем. Точно така – издут. Не изглежда добре отстрани, но ви прави непоклатими като скалички.
Paul ChekТук е много важно да разберете, че няма такова нещо като правилен момент за
вдишване и издишване. Тоест, има, но то вероятно доста се различава от всичко, което можете да чуете по залите. Когато става дума за "големи" и комплексни упражнения от рода на клек, мъртва тяга,
избутване от лег, военна преса и т.н., вдишването обикновено се случва още преди повторението да е започнало, а пълното издишване се осъществява едва след приключването му (трябва да се има
предвид, че въпросната техника не е безопасна за хора със сърдечни проблеми). Обикновено издишването в средата на движението ни дестабилизира и може да доведе до контузии, ако работим със сериозни
тежести. При по-леките упражнения правилото за вътрекоремното налягане също е приложимо, но в случая може да се диша на малки глътки, като ритъмът се улавя интуитивно.
Всъщност, интуитивни са абсолютно всички неща, които изброихме дотук, но те често биват пренебрегвани или забравяни под въздействието на цивилизования живот и склонността ни да свръханализираме нещата. Почти винаги едно напълно неопитно дете ще вдигне тежест много по-безопасно от батко си или недай си Боже, татко. Бидейки неспособни да върнем времето назад обаче, не ни остава друг избор, освен да си припомняме.
Добави коментар