Да си алергичен е модерно!

Всеки, който е бил алергичен поне веднъж в този живот, знае, че това е едно от най-досадните неща, на които е способно човешкото тяло. Но истината е, че въпросният малшанс се дължи на един физиологичен механизъм, без който сега нито аз щях да пиша настоящите редове, нито вие щяхте да ги четете, защото щяхме да сме много, ама много, умрели. Става дума за имунната ни система, да.

Представете си алергиите като една супер настървена версия на веригата от реакции, която ви позволява да се справяте с разни нашественици като вируси, бактерии, протозои, хелминти и други злотворни гадове. Всеки път, когато тялото ви си въобрази, че е под нападение, един специален вид бели кръвни клетки в него произвеждат антитела под формата на имуноглобулин Е (IgE). Тези антитела се захващат за други клетки и ги карат да отделят хистамин и други провъзпалителни химикали, което може да прерасне в алергична реакция, известна още като атопия.

Някои приемат, че това е необходимото зло, с което трябва да се примирим, понеже благодарение на него не сме се превърнали в ходещи паразитни колонии. На мен пък не ми се струва нормално, че един от всеки пет души в развития свят страда от поне един вид алергия. Всъщност, тези които са алергични само към едно нещо, дори могат да минат за късметлии.

Добрата новина е, че имунната система може да се научи кое е наистина вредно за организма и кое – не. Това обикновено се случва посредством продължителното й излагане на някакви разумни дози от проблемния дразнител. Всъщност, това е принципът, на който разчитат и противоалергичните ваксини – прилагане на все по-големи дози от определени алергени с цел притъпяване чувствителността на имунната система към тях.

inm.comТук стигаме и до т.нар. хигиенна хипотеза. Тя се базира на факта, че модерният свят е едно доста стерилно място и поради тази причина днешните деца са изложени на много по-малко алергени по времето, когато имунната им система буквално опознава заобикалящата ги среда. Все по-малкото хронични инфекции и паразити също са ограничили способността ни да се адаптираме към подобни външни дразнители. Тази хипотеза не е доказана, тъй като генетичните фактори, които стоят зад алергиите все още не са добре изучени, но науката има доста сериозни основания да вярва, че хлапетата, които прекарват детството си в разни нечистоплътни игри, ще пораснат едни много по-здрави възрастни. Голям брой изследвания разглеждат обстоятелството, че хората, прекарали първите си години във ферма, страдат от много по-малко алергии, особено ако са се навъртали около добитъка (1, 2, 3).

Никой не е сигурен защо, но фактът е, че светът е станал много по-алергичен атопичен. Дългосрочни изследвания демонстрират, че в Дания, Англия, Япония и много други държави броят на подобни оплаквания драстично е нараснал през последните години. Единствената европейска страна, в която алергиите сякаш намаляват, е Франция. Тук бихме могли да се пошегуваме, че това е така, защото франсетата са много добри в бягането от разни неща. Все пак, те са измислили паркура, да?