Прозяването е поведение, с което всички сме добре запознати от първо лице и странични наблюдения и въпреки това никой не е сигурен кому и защо е нужно то. Съществува една солидна купчина теории, с част от които сме ви запознавали тук и тук.
Знаем, че прозявката има и социален аспект, който е сравнително добре изследван от науката. Някои са уверени, че тя е начинът, по който животните (в това число и ние) синхронизират настроенията си, времето си за лягане и засвидетелстват емпатия. В този контекст е особено интересно защо, при положение, че не могат да общуват с когото и да било (освен с помощта на ритници) ембрионите също се прозяват.
Някои изследвания предполагат, че това може да е част от съзряването на техния мозък, което включва и "програмирането" на невралните цикли, които впоследствие ще се превърнат в сън и будно състояние. Други учени пък са на мнение, че прозявката е просто начинът на нероденото да упражнява движенията на челюстта, които след раждането ще са му необходими, за да суче и за да плаче.
Независимо от причината, отскоро имаме и доста нагледни доказателства за наличието на прозявки в утробата. На някои могат да се сторят смущаващи, а на други – очарователни.
Добави коментар