В един привидно прекрасен юлски ден на далечната 1518 година жена на име Фрау Трофеа започва да танцува по улиците на Страсбург. Едноличното парти продължава между 4 и 6 дни, като след това просто престава да бъде еднолично. След седмица към него са се присъединили още 34 души, а в рамките на един месец броят на танцуващите нараства на 400. Звучи ви забавно? И на мен ми звучеше така, преди да прочета, че въпросните танци отнемат живота на много от изпълнителите посредством сърдечни и мозъчни удари. Голям купон, няма що!
Но това съвсем не е изолиран случай. Танцувалната мания, известна още като хореомания, е била нещо, което се е случвало сравнително често на европейска територия между ХІV и ХVІІ век. Обикновено е възниквала в трудни времена и понякога е засягала десетки хиляди души. Понякога е продължавала с месеци. Обичайните нейни жертви са били жените, макар и някои източници да твърдят друго. Танцьорите демонстрирали напълно неадекватно, безсъзнателно и неконтролируемо поведение.
Wikimedia CommonsНякои от тях украсявали косите си с
гирлянди, други се събличали голи, трети пък директно се сношавали помежду си, а четвърти давали воля на животинското у себе си, подскачайки диво наоколо. Чували се писъци, смехове, плачове и
песни. Понякога страничните наблюдатели били малтретирани, ако откажели да се присъединят към "веселието". Интересно е да се отбележат агресивните реакции към червения цвят. Изследователят на
явлението Робърт Бартоломю пише, че танцуващите не можели да понасят заострени обувки, но пък за сметка на това обичали да ги удрят по краката. Някои "бонус" ефекти от манията включвали болки в
гърдите, конвулсии, халюцинации, задъхване и епилептични пристъпи.
Обясненията тогава се правели на принципа на догадките. Някои вярвали, че тези люде са обсебени от духове, други ги обявявали за секти. Лекарите допускали, че става дума за "гореща кръв", но вместо да предписват така актуалното по онова време кръвопускане, препоръчвали още танци. Описаният по-горе случай бил адресиран с построяването на специален дървен дансинг и наемането на музиканти, които да насърчат тълпата да не спира, докато не се излекува. Е, както стана ясно, някои от тях са спрели по трудния начин.
Модерната медицинска наука също мълчи упорито по този въпрос. Вероятно става дума за вид масова истерия, което печално ми напомня за другия "забавен" случай с голямото хилене в Танганайка. И все пак, не е съвсем сигурно дали едновремешните лекари са си имали работа с истинско заболяване или със социален феномен. Една от преобладаващите теории счита, че потърпевшите са страдали от отравяне с мораво рогче, известно по онова време още като Огънят на Свети Антоний. Това е вид паразитна гъба, която засяга най-често ръжта и е била често явление по време на наводнявания и периоди с висока влажност. От нейните алкалоиди за първи път е изолирано ЛСД-то, с което се опитвам да ви кажа, че е доста халюциногенна.
Каквато и да е била истинската причина, онези клети наши предшественици са били убедени, че трябва да танцуват и определено са изпитвали затруднения да спрат. Може и да им е било приятно, но често им е коствало живота. Мен ако питате, добре, че се е приключило с тази лудница. Ако въобще се е приключило...
Добави коментар