Хълцането е едно от нещата в този живот, които могат да накарат един иначе достоен и интелигентен човек да изглежда смешно и глупаво едновременно. Всички ние нееднократно сме ставали жертва на това ужасно явление, което, освен, че ни кара да издаваме странни звуци и да се гърчим, ни пречи да проведем нормален разговор, да си довършим вечерята и дори да разсъждаваме последователно.
Стандартният пристъп на хълцане може да продължи от няколко минути до няколко часа, но има хора, които страдат от подобно състояние в рамките на дни, месеци и дори години. По време на тези отрязъци, честотата на хълцане може да достигне до 60 пъти в минута. Иначе всеки човек разполага с индивидуален модел на хълцане, който обикновено остава доживот.
Въпросът "Защо, по дяволите, хълцаме?" е бил зададен за първи път още преди хиляди години. Древногръцкият лекар Гален, например, е хипотезирал, че хълцането е израз на негативни емоции, зародили се в стомаха и "вокализирани" с помощта на устата.
В днешно време сме доста по-наясно какво се случва по време на хълцане. Когато дишаме нормално, ние поемаме въздух през устата и носа, който след това преминава през фаринкса, покрай глотиса (гласовия апарат) и навлиза в ларинкса и трахеята, откъдето попада в белите дробове. Диафрагмата е голям плосък мускул, който разделя коремната от гръдната кухина и спомага въздушната циркулация. Тя се вдлъбва надолу при вдишване и изпъква при издишване. Нервът, който отговаря за движението и чувствителността на диафрагмата се нарича френичен. Всяко дразнение на този нерв може да причини спазъм в контролирания от нея мускул. Този спазъм се изразява в бързото поемане на въздух, което в следващия момент е възпрепятствано от затварянето на епиглотиса (клапата, намираща се между гласните струни). Всичко това провокира издаването на добре познатия ни и забавен (в зависимост от гледната точка) звук.
Значи, хълцането се дължи на спазми в диафрагмата. Но какво причинява тези спазми?
Виновниците за стандартното хълцане могат да бъдат няколко. Най-често срещаният от тях е пълният стомах – резултат от поглъщането на прекалено много храна и/или въздух. Разширеният стомах оказва
натиск върху френичния нерв, в резултат от което последният се дразни, започва да съкращава диафрагмата и в следващия момент звучим като безвъзвратно задръстена канализационна тръба.
Особено голяма е вероятността това да се случи, ако препълним стомаха си с люта храна, тъй като последната е особено дразнеща. Пушенето и употребата на алкохол също са сред основните причинители на хълцане. Със същия ефект се слави и рязката температурна промяна, например потапянето в студена вода или изпиването на гореща напитка. Както и някои емоционални състояния като шок, възбуда и стрес.
Нестандартно хълцане бихме нарекли всяко хълцане, което продължава повече от 48 часа. То обикновено е с далеч по-сериозен произход (проблеми с нервната система, метаболитни увреждания, хирургическа намеса /упойка/ и нарушено душевно здраве).
Обикновено хълцането ни писва приблизително около 1 секунда след първия залп. В този момент започваме да прилагаме най-различни изпитани и експериментални методи за преустановяването му, някои от които са дори по-комични и от самия проблем.
За съжаление, нито един от тях не се е доказал като универсален и изглежда, че ефективността варира в зависимост от жертвата и конкретната ситуация. Някои от по-популярните подходи включват някаква форма на дразнение на носоглътката и сред тях са поставянето на захар на кристали под или на езика, приемането на канела на прах, яденето на лимон или издърпването на езика с пръсти.
Други известни методи се основават на прекъсването на дихателния
цикъл посредством задържане на въздух, изпиване на чаша вода на екс, уплаха и др.
Поради непонятни за науката причини, отклоняването на вниманието често може да сложи край на хълцането. Ако сте склонни да експериментирате, бихте могли да се опитате да изброите имената на 10 известни плешиви мъже или просто да започнете да си мислите нещо от сорта на "Всеки момент ще хлъцна!".
От личен опит можем да кажем, че колкото повече хора имате наоколо и колкото по-деликатна е ситуацията, толкова по-малка е вероятността да спрете да хълцате, независимо от триковете, които прилагате. Съветът ни е поне да осигурите на останалите подобаващо забавление. Възможни варианти са да рецитирате Шекспир, да пеете любими детски песнички или пък просто да казвате азбуката.
Добави коментар