Тази нощ преместихме стреките на масовниците с час напред. Преминаването от зимно към лятно часово време обаче причинява стрес на организма. Хората, които страдат от безсъние и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се адаптират към преместването на стрелките. Страдат и хората с хронични заболявания, както и практикуващите рискови професии. Адаптацията отнема поне седмица, докато организмът се настрои към новия режим. През това време не може да очакваме, че ще бъдем 100% адекватни нито в офиса, нито в домашните ни задължения. Организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се приспособи към промяната и е добре да му отдадем необходимото време, отбелязват експертите.
Непрестанното въртене на стрелките обаче крие рискове. С 40% нарастват катастрофите в понеделника след смяната, независимо дали се мести с час напред или назад, показва изследване в Германия. Във връзка с това имахме такъв случай преди четири години. Преди години автобусът от София за Бургас беше влязъл в канавка, защото шофьорът беше заспал. Това се е случило, защото не е могъл да се синхронизира и на предния курс по това време е спал. Това показва, че някои професии са много рискови по отношение на "играта с времето". Пилотите, автобусните и таксиметровите шофьори трябва да синхронизират биологичния си часовник първи и тогава да започват работа, отбелязват психиатрите.
Местенето на стрелките през шест месеца влияе на здравето на милиони българи. Проучванията по света показват, че с над 50% нарастват инфарктите, инсултите, както и трудовите злополуки на работното
място след смяната. Дори само за това си заслужава да не се пипа часовото време, отбелязват някои специалисти. При самата смяна се нарушава основният биологичен пейсмейкър или така нареченият
циркаден ритъм на организма. Това е особено опасно за хора, които страдат от хронични заболявания. В най-рисковата група влизат хората с ендокринни и сърдечносъдови заболявания, защото при тях
обикновено терапията е постоянна, а лекарства се приемат по три пъти на ден.
Смяната на времето е въведено през 1976 г. в Европа по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г.
Адаптирането зависи от здравословното ни състояние. По-трудно е за страдащите от хронични, ендокринни и сърдечни заболявания. Според лекарите е възможно да изпитаме лека умора, сънливост, замаяност, тежест в стомаха и нарушаване на съня. Сутрешната закуска, гимнастика и чаша хладка вода с лимон са начин по-бързо да се адаптираме към часовата смяна. Дори разходка в парка и кафе с приятел може да повдигне тонуса ни в началото на деня.
По план миналата година стрелките на часовника трябваше да се изместят за последен път, а държавите членки на ЕС да решат дали да минат към лятно или да останат на зимното време. Консенсус по въпроса обаче не беше постигнат и засега преминаването от едното към другото часово време остава.
Добави коментар