След като миналата седмица разбрахме как мозъкът може да накара разни отдалечени части от тялото ни да се вълнуват (или да заспиват), днес е време да започнем да разглеждаме поотделно главните действащи лица в тези процеси.
Първият невротрансмитер е идентифициран от английския фармаколог Хенри Дейл през далечната 1914 г. Действието на молекулата е потвърдено около 6 години по-късно от австриеца Ото Льови, благодарение на един интересен експеримент с жабешки сърца, който няма да описвам, за да не ме погнат от РЕТА. Първоначално веществото е кръстено вагустоф (от латинското наименование на блуждаещия нерв – Nervus vagus), но понастоящем науката го познава под далеч по-сложното име ацетилхолин.
Много ми се иска да ви кажа каква е основната функция на ацетилхолина, но такава, за съжаление, не може да се приеме, че съществува. Той просто върши прекалено много неща, които на пръв поглед нямат нищо общо едно с друго. Едно от тях е да обезпечава ефикасното протичане на комуникацията между мозъка и скелетните мускули или с други думи – да предизвиква мускулни контракции, благодарение на които ние се движим.
Що се отнася до сърдечните мускули обаче, този химикал има по-скоро потискащо действие. За целта той се свързва с друг тип рецептори и в крайна сметка служи за успокояване на сърдечния ритъм, когато това е необходимо.
inm.comОще по-интересно е, че без ацетилхолин не бихме могли да се охлаждаме. Тялото ни разполага с топлочувствителни нервни
окончания, които в момента може и да скучаят, но дойде ли лятото, ще започнат да произвеждат индустриални количества от въпросното вещество. В следствие на това, около 3 милиона потни жлези ще
получат нареждане да вършат това, което могат най-добре, и ние ще сме с няколко градуса по-студени и няколко литра пот по-мокри.
Неслучайно един от методите за третиране на хиперхидрозата (прекомерно потене) включва инжектирането на ботулинов токсин (ботокс), който блокира прехода на ацетилхолин от нерва към потната жлеза за период до 12 месеца. На този принцип се разчита и при козметичното коригиране на бръчките, където с помощта на ботокс се прекъсва комуникацията между нервите и мускулните влакна. Така мускулите остават в състояние на трайна релаксация, т.е. не могат да се съкращават и да набръчкват разположената отгоре кожа.
Една от интересните, но засега предполагаеми функции на ацетилхолина, е участието му във вземането на решения, при това насън. За много хора е познато онова състояние, в което вечер си лягат с мисълта за определен проблем и на сутринта се събуждат с решението му. Тази теория всъщност се дължи на обстоятелството, че в БДО (REM) фазата на съня се наблюдават завишени нива на ацетилхолин в мозъка. Това е моментът, когато мозъкът ни се държи сякаш е буден и сънуваме най-интензивно. Казва се, че по време на БДО сме най-креативни.
inm.comИдеята е, че, благодарение на специфичната мисловна активност, подреждаме картотеката от спомени в главата си и
изграждаме асоциации между тях, които не са били толкова очевидни в будно състояние. Един вид не толкова припомняне на забравени неща, колкото консолидиране и нестандартен прочит на спомените.
Естествено, винаги стои логичният контравъпрос дали случайно човек не мисли по-добре, когато се е наспал...
Ако има нещо сигурно по отношение на този миниатюрен химикал, който ни кара едновременно да се възбуждаме, успокояваме, потим и сънуваме, то е, че за последните 100 години науката определено не е разбрала всичко за него. Стискаме палци да ни зарадват с още интересни негови способности приживе :)
Добави коментар