Вие ги мокрите, те се бръчкат. Откъде-накъде? Освен това, защо само пръстите? С какво другите ни окончания са по-различни от тях? Благословен да е този загадъчен свят и майната му! Разбира се, подобна загадка има няколко верни отговора, като тук ще се опитам да ви сервирам фактите около нея, гарнирани с една интересна хипотеза.
Чували сте, че мастните ви жлези секретират една субстанция, която се нарича себум, нали? Въпросната течност е доста полезна, включително и с двойнствената си функция да "запечатва" кожата и косата така, че 1)да не изсъхват, но и 2)да не попиват прекалено много влага от външната среда. Когато прекарате едно по-продължително време в мокри условия, водата отмива себума и се просмуква в епидермиса (най-повърхностният слой на кожата) ви.
Сега, съвсем естествено започваме да се питаме защо подобна случка не се случва и с останалите части от тялото ни. Причината за това не е изцяло установена, но една от историите звучи по следния начин: епидермисът съдържа протеин, за който сме чували от козметичните реклами, и се казва кератин. Този протеин е важен за здравината на кожата.
Повърхността на епидермиса (т.нар. стратум корнеум или рогов слой) се състои от мъртви кератинови клетки. Когато водата отмие себума от този слой, той абсорбира течността подобно на гъба и се подува. А понеже пръстите на ръцете и краката разполагат с по-дебел рогов слой, те подпухват далеч по-осезаемо от останалите части на тялото. Самите бръчици се образуват, тъй като стратум корнеум на места е залепен за слоя, който лежи под него. Именно тези места остават вдлъбнати в условия на подгизналост.
2AI LabsДа, обаче от 30-те години на миналия век насам
се знае, че ако даден пръст е с увредени нерви, той не се набръчква от
влагата. Това е една от причините някои учени да хипотезират, че набръчкването е не просто страничен ефект от намокрянето, а адаптивен механизъм на тялото и зад него си има чисто функционална
причина. А именно – сцепление.
Според Марк Чангизи и колектив, целта на бръчките е да служат като дренаж, който да отвежда водата, но и да осигурява по-добър контакт, подобно на грайфер. Тук допълнителното предимство се осигурява от мекотата на подгизналия епидермис – със засилване на натиска, своеобразните каналчета се стесняват и изтласкват водата навън, докато не се постигне плътен контакт на пръстите с повърхността. Благодарение на този механизъм, нашите предци (а и ние самите) са имали възможно най-съвършените подметки и ръкавици за взаимодействие със заобикалящата ни среда във всевъзможни климатични условия.
Ако наистина е така, лично бих искал да поздравя еволюцията за тази екстра, но ще помоля в ревизията на настоящата версия да предвиди и от онези готините спайдърменски кукички, дето ти позволяват да се катериш по стени. Благодаря от името на идните поколения!
Добави коментар