Нали знаете как има хора, които са пристрастени към пътешествията и не могат да спрат да пътуват? О, и вие ли сте от тях? В такъв случай се опасявам, че страдате от дромомания. Терминът, разбира се, произлиза от гръцки и се състои от думите дромос (бягане) и мания (лудост). Алтернативно се използва понятието пориомания, но при всички положения става дума за неконтролируем психологически порив да си грабнете шапката и, както се казва, да си биете камшиците със страшна сила. Хората, които споделят вашето състояние, имат навика спонтанно да зарязват текущите си занимания и да пропътуват огромни пространства, като често в процеса се случва да се вживяват в различни самоличности и да се заемат с неприсъщи за тях професии. Понякога трябва да минат месеци, докато се осъзнаят.
Интересно е, че подобна диагноза не винаги се е поставяла на психически здрави личности като вас, които просто изпитват силен импулс за скитничество, било то за сметка на семейните, професионални и битови задължения. Между 1886 и 1909 година във Франция дромоманията се е третирала като сериозно заболяване и неин, така да се каже, родоначалник е един съвсем обикновен газопроводчик от Бордо на име Жан-Албер Дада. През 1886 година 26-годишният Дада е приет в болницата Сен Андре, след като се завръща от едно наистина вълнуващо пътешествие. Вълнуващо по-скоро за останалите, отколкото за него, тъй като той самият няма какъвто и да било спомен за местата, които е обиколил, и за действията си през цялото време на отсъствието си.
За щастие, студентът по медицина Филип Тиси успява да събере и сглоби разпокъсаните парченца на пътешествието под формата на дисертация през 1887 година. Те са публикувани под очарователното наименование Les aliénés voyageurs или, казано по нашенски - "Лудите пътешественици". Според този труд, приключението на Жан-Албер започва през 1881 година, когато той дезертира от френската армия край белгийския град Монс. Оттам той отпътува на изток и попада в Прага, по-късно се озовава в Берлин, а след това – в Москва, където току-що е извършено похищение срещу царя. Дада е припознат като член на групировката, отговорна за това, и е заточен в Турция. В Константинопол френското консулство успява да го освободи и го изпраща към Виена, където той отново започва работа като газопроводчик.
inm.com
Историята на Жан-Албер Дада вдъхновява още няколко случая на дромомания във Франция, но за добро или лошо психозата не успява да достигне мащабите на смешната епидемия в Танганайка или средновековната хореомания. Това обаче не пречи на заболяването да се превърне в любима тема за разговор между френските медици, за които всякакъв род мании са били особено интересни по онова време. Случаите на импулсивно скитничество сякаш замират около 1909 година, но диагнозата остава в медицинските речници, за да могат съвременните пътешественици гордо да се кичат с нея.
Трудно може да се каже дали Дада е бил наистина луд или просто обстоятелствата са го хвърлили в ръцете на медицинската общност, която си е умирала да слага етикети на всяко поведение, което се е отклонявало от тогавашните представи за обществена приемливост. Днес нещата са толкова различни, че може би е по-наложително да се съчини диагноза за онези, които се страхуват от пътешествия... момент, такава съществува. Нарича се ходофобия, ако щете ми вярвайте!
Добави коментар