Падането не е шега работа. Неслучайно страхът от него е един от първичните инстинкти, с които се появяваме на този свят. Обичайно не е нужно да паднеш от твърде високо, за да погубиш живота си. Статистиката сочи, че, когато става дума за височина от 30 или повече метра, то вероятността за оцеляване е практически нулева.
С някои малки, но забележителни изключения. Миналата година в един скандинавски журнал по травматология е публикувана статия, която започва по следния начин: "Докладваме случай на 28-годишна скална катерачка, която оцелява по време на "смъртоносна" злополука, изразяваща се във вертикално свободно падане от 90 метра върху плътна скала."
Сещате се, че подобни неща не се случват всеки ден. В конкретния случай става дума за двама опитни катерачи, които предприемат изкачване в Скалистите планини на територията на Колорадо. Маршрутът се състои от три тераси от по приблизително 30 метра. И двамата носят каски. Момичето поема водачеството за покоряването на третата тераса, издигаща се на височина 90 метра над земята. Тя успява да достигне до нея, но при осигуряването въжето се изплъзва през седалката й.
Следва вертикален полет, който за кратко е спрян на 60-тия метър при съприкосновение с плоска скална повърхност и продължава още 30 метра надолу. В доклада се споменава, че предвид разстоянието, скоростта на жената по време на удара трябва да е била около 35 метра в секунда. Нейният приятел веднага се спуска, за да открие, че тя е все още жива. По всичко личи, че това е най-дългото документирано свободно падане без фатален завършек.
Weckbach et al. Scandinavian Journal of Trauma,
Resuscitation and Emergency MedicineОт документа разбираме, че катерачката е претърпяла сериозен брой контузии, в това число на гръдния кош, гръбнака, вътрешните органи, таза,
бедрената кост. И двата й крака са временно парализирани. Независимо от всичко, тя се възстановява забележително бързо и 2,5 месеца след злополуката е в отлично състояние и е прехвърлена за
рехабилитация.
Но фокусът на доклада не е върху травмите и възстановяването. Неговите автори по-скоро се интересуват от това как трябва да се приземи човек, за да оцелее след подобно падане. В крайна сметка е установено съгласие, че в идеалния случай това приземяване трябва да стане първо със стъпалата. Според приложената към статията диаграма, изобразяваща предполагаемата последователност на травматизиране, катерачката е паднала именно по този начин. Това е довело до разнасяне на енергията от удара на по-голяма площ от стъпалата (А), през бедрената кост и таза (В), през усукване на гръбначния стълб (С), последвано от падане по гръб, довело до нараняването на вътрешните органи и гръдния кош (D).
Сега разбрахте ли? Следващия път, когато ви се наложи да падате от високо, постарайте се крачетата да сочат надолу! Майтапът настрана, силно се надявам никой от вас да не изпада в подобна ситуация. Настоящият случай е безпрецедентен и не е завършил фатално единствено благодарение на невероятния късмет на катерачката. Затова следващия път, когато ви се наложи да се покатерите нависоко, по-добре се уверете, че знаете какво правите. Или пък изобщо не се покатервайте там.
Добави коментар