Бабите ни са церили много болест омайниче

Казват, че омайничето лекува всичко, също както щастливата любов. В представите на народа ни това дребно цветче е заредено с много силна и чиста енергия. Добрата новина е, че ще го откриете по територията на цялата ни страна. То е доста разпространено растение, което ще ви учуди с лековитостта си. Народните традиции повеляват да се бере рано срещу Еньовден в пълна тишина. Момите го съчетавали с любичето с пожелание да открият любовта.

Омайничето е многогодишно тревисто растение, влизащо в състава на семейство Розоцветни и достигащо височина 1 метър. Разпространено е в Европа, Северна и Южна Америка, Нова Зеландия, Азия и Африка. В нашата страна то расте около потоци и влажни ливади в Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, Рила, Пирин, Витошкия район и Славянка. Ареалът му се простира от 900 до 2300 метра надморска височина. Известно е също като смърдушка, гребник, гроченец и зайча стъпка, но най-често ще го срещнете именно като омайниче.

Легендата гласи, че това е цветето, което Купидон е пронизал със своите стрели, а после го е подарил на феите, за да омайват и погубват живота на всеки влюбен човек. Нашите предци пък са вярвали, че то гони зли духове и кошмари и помага при различни видове психически проблеми.

Съществуват четири вида омайниче - градско, родопско, червено и ручейно. В билколечението се използва предимно градското омайниче, което се среща основно из низините, край селищата. То обича стените на сградите и зидовете. От там идва и "градско" в името му - то е сравнително близо до хората. Разбира се, ще го срещнете на някои места и в планинските райони - по горските полянки на надморска височина до 1400 м. Градското омайниче е с височина 30-70 см., слабо разклонено е и има окосмено стебло, а листата му са назъбени. Цветовете му са дребни и жълти или оранжеви, разположени поединично на върха на самото стебло. Цъфти от май до август.

За медицински цели се използват основно корените на тази билка, като за целта те трябва да се вадят през есента (септември-октомври), след узряването на семената им. Препоръчително е да се изсушат на сянка или в сушилня, на температура до 35 градуса. Правилно изсушените корени имат кафяв цвят и миризма наподобяваща карамфил. Вкусът им е доста тръпчив. За билка е добре да взимаме от аптеката или дрогерията, защото поради близостта си с градовете, омайничето събира и замърсявания.

Състав на омайничето

Коренището на омайничето е много богато на скорбяла, дъбилни и багрилни вещества, както и захари. Надземната част на растението съдържа етерични масла, богати на евгенол, на който се дължи приятната миризма на това растение. В състава влизат още органични вещества, танини, гликозиди и флавоноиди. Също така може да се открият минерални соли, смола, скорбяла, галова киселина и захар.

Ползи на билката омайниче

Омайничето притежава антисептично, тонизиращо, обезболяващо и силно затягащо действие. Сред останалите и преимущества са способността и да успокоява нервната система и да свива кръвоносните съдове. Успешно се прилага при:

Отслабен имунитет;

Умора Нервно напрежение;

Възпаление на клепачите;

Открити рани Главоболие;

Храносмилателни проблеми;

Липса на апетит;

Газове и диария;

Вървящи венци;

Възпаления на стомах, черва и черен дроб;

Кръвоизливи;

Хемороиди;

Бяло течение.

"Отвара от омайниче може да ползвате още при гадене и повръщане, както и при остра кашлица."

За отварата: Накисвате една супена лъжица от корените в 400мл вряла вода и оставяте така за около час. След това прецеждате и пиете преди хранене по 100мл, три пъти дневно.

Макар че никъде не се споменава за странични ефекти от растението, вие си знаете- консултирайте се със специалист преди да започнете редовен прием и помнете, че омайничето е помощно средство за лечение, не лекарство. В по-сериозните случаи на заболявания, то трябва да се комбинира със съответните лекарства, затова не забравяйте за посещението при лекаря, пише hera.bg.