Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. Вследствие на това се честват и именните дни на Еньо.
Но и защото всяко начало има край, народът смята, че тогава св. Иван Летни налага ямурлука си и поема по пътя към зимата. И пръв предвестник на лятото е кукувицата. Тя спира да пее след Еньовден.
Еньовден е ден на лековитите билки и на здравето, но и на мистиката, магиите и самодивите. Ами кога друг път моми ще берат билки през нощта обредно голи и ще приклякват мълчаливо в росата: "Лечебните треви се берат за добро към изток, към изгрева на слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока - към запад", казва Ангел Боев, д-р на етнографските науки. Ритуала изпълнявали само по-млади жени. На най-мистичния ден в годината водата и тревите проявяват мощна лечебна и магическа сила. Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали без музика и песни на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии. Затова и много от песните на този ден са за змейове и самодиви, които наказвали с болести. Тук е спасителната роля на еньовчето, което има магическата способност да прогонва русалки и сури лами.
Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или 12 билки трева, има силата да привлича и омайва избраника на момата. От 12 моми се избира една, наречена Еньова буля, която ще отправи своята благословия към всички, които искат да се проврат през Еньовския венец за здраве, късмет и любов и в Етнографския комплекс на открито в Етъра. "В народното съзнание рязко се разграничават представите за "баячка" и "магьосница" - първите лекуват хора и добитък, вторите се занимават с "черна магия", която причинява смърт, раздяла, безплодие за хора и животни, отнемане на късмет. Повечето баячки са вярващи християнки, въпреки че църквата ги осъжда, а баенето се смята за езическа практика", твърдят от комплекса. Самото баене, както и съпътстващите го магически действия (изливане на восък или олово, гасене на въглени, сечене на вода и др.) водят до цялостно оздравяване на страдащия, допълват от музея.
На 24 юни, Еньовден, е Нова година за масоните, които вярват, че силата на светлината, т.е. на Слънцето, ще озари устрема им към овладяване на духовното.
Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6022 година след светлината. Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената. А това е Слънцето - изначалието на човешкото посвещение. Затова се празнува Нова година на тази дата", обяснява проф. Евгений Сачев, събрал в книга историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.
Изтоник: България днес
Добави коментар