Имам една лоша и една добра новина. Лошата е, че днес Краси не е на работа и на сайта ще излязат далеч по-малко материали от обикновено. Добрата е, че днес Краси не е на работа и на мен ми се полага да се вихря в категории, където обикновено не бивам допускан. Сега като се замисля, това са две лоши новини за вас, но май нямате особен избор.
Много ми се искаше да ви зарадвам с някаква маска за коса от водорасли или друга подобна разкрасителна процедура, но реших, че щом така и така ще преписвам, по-добре би било да скалъпя нещо по-така. Умувайки върху темата за косите, които при мен като че ли започват да намаляват с времето, попаднах на пленителния факт, че едва 1-2% от световното население е рижаво. В Европа този дял е малко по-висок и възлиза на около 4%. Този чуден, чуден цвят, който така ме впечатлява.
Преди да разбера какво става, вече бях отворил около 10 страници и ги четях едновременно в опит да науча малко повече по темата. Оказва се, че червената коса се дължи на едно миниатюрно нещо, носещо името "меланокортин 1 рецептор" или накратко – MC1R. Това всъщност е един от ключовите протеини в тялото, отговарящи за цвета на кожата и окосмението. Това става посредством стриктен контрол върху производството на двете разновидности на пигмента меланин. Едната се нарича феомеланин и придава розов, червеникав или жълт оттенък. Другата е еумеламин и се характеризира с кафяво или черно оцветяване.
inm.comВ случай,
че не ви е станало ясно – всички си имаме MC1R. С тази разлика, че при червенокосите той е мутирал. Именно този дефект го кара да дава приоритет на феомеланина, в резултат от което те
се раждат с изключително светли кожи и рижаво окосмение. Подобно изключение всъщност представлява генетично преимущество за хората, обитаващи по-студени климати с малко светлина. По-бледата кожа им
позволява да произвеждат повече витамин D от слънцето, което е страхотно. Не е толкова страхотно обаче, че феомеланинът може да придобие канцерогенни свойства, когато е изложен на
ултравиолетови лъчи. Освен това, светлият цвят прави фолиевата киселина в кръвообращението по-уязвима от слънцето. Всичко това може би е предопределящо за по-високите нива на рак на кожата и
вродени дефекти при героите на настоящата статия.
Но да се върнем на по-приятната тема. Всички червенокоси разнасят със себе си два гена за мутирал MC1R – един от мама и един от татко. В случай, че човек се роди само с един такъв ген, той обикновено може да се похвали с кестенява коса и светла кожа. Жените от този тип често обичат да се мислят за червенокоси, но не знаят, че по този начин карат генетиката да се дави от смях в някой скришен ъгъл наблизо.
inm.comТова е,
защото мутиралият MC1R ген е рецесивен. Хората, които разполагат само с един негов екземпляр, са известни още като носители (почти като при вирусите). Благодарение на това нерижави
родители могат да създадат рижаво потомство, стига и двамата да притежават по един функциониращ и един мутирал MC1R ген. При това положение, шансът в родилното да се пръкне нещо
врещящо и червеникаво е 25%. Ако пък родител №1 е с два мутирали гена, а родител №2 е само с един, тогава този шанс е 50%.
Днес Шотландия е своеобразен рекордьор, защото 13 на всеки сто глави от населението там са рижави. Най-голям абсолютен брой червенокоси обаче има в САЩ – 15 милиона. Въпреки че на много места може да прочетете, че този рядък вид хора са на изчезване, имайте предвид, че това е долна спекулация, която според някои източници е тръгнала от Procter&Gamble (в качеството им на един от големите производители на боя за коса). Мутиралият ген продължава да се пренася и дори и да не се проявява толкова често, вероятност за възникването на рижави създания ще има и занапред.
Добави коментар