Козметичните средства за древните римляни имали едновременно медицинска и разкрасяваща роля. Голяма част от тези продукти били използвани за първи път и впоследствие заимствани от други народи, а останалата част на свой ред били "заети" от съседни и покорени народи. Най-важното обаче е, че в Рим съществували козметични средства за всякакви цели и всички части на тялото.
Във великата държава козметиката била употребявана предимно за ритуални цели, и то най-вече от аристократките или компаньонките. Внасяли се и луксозни козметични стоки, които били достъпни отново само за заможните дами.
Жените от работническата класа също имали достъп до по-евтини и нискокачествени продукти, но често не разполагали с време (разнообразните помади трябвало да бъдат нанасяни многократно поради специфичната им текстура, а и за да издържат по-дълго на атмосферните влияния) или с робини, които да им помагат в нанасянето. Мъжете като цяло се отнасяли скептично към козметиката и били склонни да обвиняват в леко поведение или вещерство жените, които я употребявали.
Но нека видим как дамите използвали любимите си продукти. Преди нанасянето на грим представителките на нежния пол използвали маски за почистване на лицето. В техния състав влизали различни семена, растения, оцет, животински екскременти и урина, смирна, счукани стридени черупки и много други. Къпането в магарешко мляко било скъпа и луксозна процедура, която аристократките използвали, за да се сдобият с гладка и чиста кожа.
inm.comРимлянките предпочитали да избелват типично мургавите си лица и за целта използвали оловно белило,
крокодилски изпражнения, бяла глина, розова вода, пчелен восък, нишесте и други.
А ако сте си мислили, че обезкосмяването съществува от вчера, е време да преразгледате мнението си. Според древните римляни и римлянки всички косми, освен онези по главата, загрозявали тялото. Поради тази причина жените премахвали нежеланото окосмяване чрез бръснене, отскубване, кола маска от смола или изстъргване с пемза.
И макар че белите лица били запазена марка на богаташите, богатите жителки на Древен Рим обичали да нанасят на бузите си и руж, тъй като се считало, че руменината по лицето е белег за здраве. Червеникавото мазило се приготвяло от листата на рози, макове и други цветя.
Червената охра пък била сред по-скъпите видове руж и като цяло винаги се внасяла отвън. За по-бедните дами изходните суровини за руж се изчерпвали до черничев сок и винена утайка.
А какъв бил идеалът за очи в онази епоха ли? Големи, с дълги ресници! Съответно, всякаква козметика, която подчертавала зрителните органи, миглите и веждите, била от изключително значение.
Саждите и антимонът били сред главните съставки на очния грим, а към тях се добавял шафран за подобряване на миризмата. Перфектните вежди пък били тъмни, гъсти и почти сключени при носа. Те също били боядисвани с антимон и сажди.
Парфюмите в Рим били особено ценени, а съставките за тях, които включвали предимно цветя, билки и масла, били най-често вносни. В разрез с общото правило, ароматите на парфюма изкушавали и мъжете и те нерядко прибягвали до употребата им.
Дотук казахме много, но не достатъчно, за да изчерпим темата. А като се замислим колко много време е минало, откакто хората са изнамерили голяма част от предшествениците на съвременната козметика, ни остава само да се възхищаваме на находчивостта на древните.
Добави коментар