Причината да помня датата, в която открих любовта, е, че просто срещнах мъжа на сърцето си в специален ден – на международния празник на хумора, лъжата и смеха. Как се забравя това, а? Невъзможно е ;)
Така, на 1-ви април, след като няколко пъти различни хора се опитаха да ме излъжат, се запознах с един абсолютно искрен и открит човек, в когото се влюбих до уши, от пръв поглед. И с когото споделям живота си вече няколко години.
Цялата истина обаче е, че с приятеля ми трудно щяхме да знаем кога точно да празнуваме годишнината си, ако не беше календарната подробност, за която споменах по-горе.
Но това незнание едва ли щеше да е толкова страшно, всъщност. Защо? Ами, просто, защото с половинката ми не чакаме цяла година, за да "празнуваме" началото на връзката си. А гледаме да си спретваме общ празник, ако не всеки ден, то поне няколко пъти в месеца, ей така – профилактично.
inm.comВ крайна сметка, с
времето се убедихме, че началото на любовната приказка съвсем не е толкова важно. От по-голямо значение обаче е продължението ѝ. Развръзката. За края – да не говорим...
Та, от позицията на скромния си опит, бих ви посъветвала да не обръщате толкова внимание на датите, да не броите месеците и годините. Вместо това, живейте ги! Защото, без да разберете дори, бързо ще се окажат много зад гърба ви и ще ви махат тъжно отдалече.
И още нещо: вкарайте във взаимоотношенията с близкия човек повече смях, хумор и усмивки, защото това може да ви помогне по-лесно да преодолявате трудните моменти в съвместния ви живот.
Е, хайде, бъдете щастливи и се радвайте един на друг... редовно!
Добави коментар