Григор Караиванов: "Стремя се да съм по-добър от вчера"

Григор Караиванов е един от най-перспективните ориентировачи в България. Той е редовен представител на страната ни на различни международни състезания по ориентиране, 2 пъти е участвал на световно първенство. Той се представя добре и в леката атлетика, където печели медали на национално и студентско ниво.

Представи се с няколко думи?

Здравейте, аз съм Григор Караиванов, на 23 години от Велико Търново. В момента съм студент във ВТУ, специалност "Връзки с обществеността”, а свободното си време гледам да запълвам със спорт.

Как започна да тренираш ориентиране?

Много ясно помня първата си среща с този, може би непознат за доста хора спорт. Първият ми треньор, Благой Стефанов дойде в училище, когато бях в 3-ти клас и ни предложи след часовете да останем и да пробваме спорта ориентиране”. Звучеше много интересно, нетрадиционно и предизвикателно, а след като ни представиха някои знаци от картата и какво точно представляват състезанията, веднага разбрах, че искам да се занимавам по-сериозно, да пътувам и да се ориентирам в цяла България.

Какво те плени в спорта?

Най-вече разнообразието, което предлага. Не се сещам за друг такъв спорт. Всяка една контролна точка, всеки един маршрут са напълно различни от предишните, които си бягал и винаги трябва да даваш най-доброто от себе си, за да се справиш със състезанието. Интересно е, че в ориентирането нямаш пряка среща с твоите съперници, тъй като се стартът е интервален и всичко зависи от самия теб – дали ще бягаш безгрешно и бързо или ще "се загубиш” и ще се разхождаш в гората. Всяка една грешка и опитът, който трупаш с всеки старт или тренировка те подготвят за по-добро бягане следващия път и естествено, доближават те до целта на всеки ориентировач – да направи "идеалното” си бягане – без нито една грешка по състезателния маршрут с най-доброто темпо, което можеш да поддържаш.

Защо избра именно ориентирането?

Най-вече заради това, че в този спорт винаги има разнообразие и нови предизвикателства – състезанията се провеждат в различни непознати гористи местности, градове и села. Получих възможността да обиколя България и да открия много невероятни места, за които не съм подозирал, че съществуват. Благодарение на този спорт излязох и извън България и създадох много контакти с ориентировачи от цяла Европа, които може би ще ми бъдат полезни в бъдеще.

Какви са най-големите ти успехи?

До момента имам спечелени доста медали от Балкански първенства, които от 2010 се преименуваха на Югоизточно-европейски шампионат. В България съм носител на много държавни титли в различни възрастови групи – от 12 годишни до 21 Елит. Вече имам две участия на Световни първенства по ориентиране за мъже и жени, без сериозни успехи, но със сигурност това са най-важните стартове за един състезател по ориентиране и подготовката ми ще бъде насочена към тях.

Какво е чувството да представяш България на световно първенство?

Винаги е невероятно да получиш възможността да защитаваш и славиш името на България на голямо първенство. Най-вълнуващ е моментът 1 минута преди старта, когато знаеш, че всички близки, познати и приятели са с теб и стискат палци. Точно тогава разбираш, че всички часове прекарани в тежки тренировки, усилията, които влагаш и лишенията, които трябва да правиш, си струват и че това е нещото, което те прави щастлив. Емоцията е просто неповторима. Пожелавам на всеки да има такива моменти, независимо дали в спорта или не.

Какви са целите ти?

Искам постоянно да се развивам и да бъда по-добър от вчера, колкото и клиширано да звучи. Не само в спорта, но и в професионален и личен план. Когато откриеш това, което те кара да се чувстваш щастлив и си готов да вложиш цялата си енергия.

Как се виждаш след 1 година?

Все още студент с достатъчно време за пътуване, забавление и спорт. Вярвам, че ще допринеса за популяризирането на спорта ориентиране в родния ми град Велико Търново, а и не само, и повече хора ще се усетят емоцията и ще започнат да участват в състезания.

А след 10?

Със семейство и собствен бизнес.

Ти участваш и в състезанията по лека атлетика, това помага ли ти в ориентирането?

Определено ми помага. Физическата подготовка е от изключително значение в ориентирането, тъй като в повечето случаи бягането става в пресечени местности с много препятствия като клони, камъни, блата, гъсталаци и всичко, което може да си представите в гората. Освен това в леката атлетика можеш да покажеш най-доброто от моментното физическо състояние и да се раздадеш максимално, докато при ориентирането не е така, защото разчитането на картата и избора на вариант в гората трябва да е водещо и няма как да бягаш на предела на възможностите си. Ако го направиш, ще трябва съотборниците ти да те търсят известно време из гората.

Какви са атлетическите ти успехи?

Тази година спечелих първият си медал в леката атлетика. Станах 2-ри на Националния шампионат в Сливен на 5000м с лично постижение 15:17 мин. Освен това съм студентски шампион на 800м и 3000м на Универсиадата в София тази година.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Освен да спортувам, излизам често с приятели. Гледам да правя неща, които ми харесват и ми помагат да се развивам – до скоро бях доброволец в АИЕСЕК – най-голямата международна студентска организация, където се запознах с много интересни хора и заедно работихме по проекти, организирахме събития и обучения. Обичам също да пътувам, но и да се роя в нета за интересни статии и материали.

Кой е твоят идол?

Стив Префонтейн – американски бегач на средни и дълги разстояния. Преди доста години се запознах с биографията му и неговата философия за бягането и останах възхитен от таланта и начина, по-който той приема всеки един старт, всяка тренировка - "To give anything less than your best is to sacrifice the gift”. Силно препоръчвам на всеки, който не е чувал за него да потърси повече информация или да изгледа филма, който е направен за него.

Какви са мечтите ти?

Мечтая да пътувам и да обиколя възможно най-много страни, да се срещна с различни хора и да опозная културите им. Мечтая също някой ден да чуя българския химн на стълбичката за награждаване и го пожелавам на всеки един, който се занимава със спорт.

Имаш ли специален хранителен режим?

Не. Обичам да похапвам това, което ми се яде и гледам да не се ограничавам. Естествено, преди важни стартове не прекалявам и се храня разумно. Когато спортуваш, с времето, започваш да усещаш от какво се нуждае организма ти преди или след бягане.

Какво ще пожелаеш на всички спортуващи?

Не се отказвайте от спорта, бъдете здрави и продължавайте да следвате мечтите си. Усилията, които полагате си струват. Дори и да не го осъзнавате в момента, след време със сигурност ще разберете, че имате всичко,от което се нуждаете.

Прочетете интервюто с Християн Стоянов ТУК.