"Не забравяйте, че е готино да е студено!", из приключенията на Ерик Ларсен.
Всъщност студът е това, което Ерик Ларсен изпитва в по-голямата част от пътуванията си. Казаното ще се докаже за пореден път, след като известният любител на силни усещания обяви, че ще опита да постави нов световен рекорд, стигайки до Южния полюс на колело. Докато ние вечер си стоим на топло, а през деня всячески избягваме снега, Ларсен ще язди своето "тлъсто" колело (fat-bike) до най-южната точка на Земята.
Колегите от Sportuvai.bg успяха да се докопат до едно интервю с него, дадено специално за Fat-Bike.com, а ние го споделяме с вас:
Какво стои зад решението ти за експедицията? Сам ли тръгваш на път или ще бъдеш придружаван от екип?
Тази експедиция е фундаментална за изпълнението на три основни неща:
Първо, всички мои пътувания имат за цел да свържат хората с различни места по света. В крайна сметка аз искам те да добият по-подробна представа за Антарктида - как изглежда, защо е толкова уникално и различно място, а в същото време неразделна част от нашата планета.
Второ, разказвам интересна история. Искам да въвлека хората в това вълнуващо изживяване, да усетят заедно с мен преживяването и най-важното: да научат уроците и прозренията, които човек получава, пътувайки до различни отдалечени места.
И трето - използвайте велосипеди, за да промените света. Целта на ескпедицията е да осигури платформа, към която да се присъединят последователи и да продължат тази вдъхновяваща идея. Чрез моя уебсайт хората ще имат възможност да подкрепят и различни организации, занимаващи се с развитието на колоезденето (Clif Bar’s 2 Mile Challenge, the Davis Phinney Foundation, Winter Wildlands Alliance, World Bike, Bikes Belong, в България подобни са сдруженията Велоеволюция и Байкария, бел. ред.).
Иначе тръгвам сам, макар че имам голям брой последователи.
За тези 15 години, в които пътуваш, кое преживяване ти повлия най-много, за да се запалиш така по колоезденето?
Когато бях на 12, бях начертал хартиен маршрут на местата, които искам да посетя. Реших да събирам пари, за да си купя колело (по това време планинските велосипеди не бяха толкова популярни). С 5-те долара на седмица, който заделях за целта, мина доста време, докато успея да осъществя желанието си. Когато най-накрая, в 8-ми клас, успях, колелото стана неразделна част от ежедневието ми. По това време дори започнах работа в местния магазин за велосипеди, където прекарах години наред. Впускайки се в тази експедиция, аз не търся нови познания за колоезденето, смея да твърдя, че имам доста такива.
Не намирам за странно решението да достигна до Южния полюс на колело. Познавам технологията на велосипеда и знам, че няма да имам проблем да завърша пътуването си. По-големите предизвикателства пред мен в момента са от гледна точка на финанси, планиране, подготовка, храна, комуникация, изготвяне на график, навигация, управление при студено време и други.
В тази връзка мога да кажа, че имам опит в подобни ситуации. Правя арктически и полярни експедиции от 15 години - от пътуване с кучешки впрягове в Северна Канада до изкачване на връх Еверест и това в рамките на една година. За три от последните четири години съм водил експедиции в Антарктида и поради това съм запознат с терена и условията там, притежавам и необходимите умения, нужни за успешното стартиране и изпълнение на една полярна експедиция.
Защо избра Surly Moonlander за твой велосипед по време на тази експедиция? (това е специален модел велосипед, предназначен за трудни терени, бел. ред.)
Основната причина, поради която се спрях на него, е че мога да сменям предните и задните колела. Задвижването също е много важно и позволява да го манипулираш по време на прехода.
Движещите се механични части и температурите под нулата в повечето случаи не се разбират добре. Какви модификации направи, за да предотвратиш евентуални проблеми?
Преди всяко пътуване правя оценка на оборудването си, за да преценя какво може да се счупи. За всеки един от тези елементи взимам резервен. За останалата част от оборудването се стремя да бъда подготвен да ремотирам на място в случай на проблем.
По време на експедицията до Южния полюс ще взема резервна гума, части за помпата, части за веригата и спирачките. За да подготвя велосипеда за по-дълъг път в студеното време, ще премахна грестта от главините и касетата и ще го заменя със синтетично масло.
Няколко думи за храната?
През последните 20 години спазвам доста строга диета. За такъв вид пътуване храната трябва да бъде лека и компактна, а същевременно да осигурява достатъчно калории (с правилната пропорция от въглехидрати, мазнини и протеини).
Ще ям предимно сухо-замразени храни* за закуска и вечеря, а през деня - енергийни блокчета с шоколад, евентуално колбаси и сирене. В менюто ще включа и енергийни напитки. Като цяло дневната дажба храна ще тежи около осемсторин грама. Ще започна да приемам 5500 калории на ден, а когато наближа Южния полюс, ще ги увелича до 7200.
Останалата част от интервюто вижте в Sportuvai.bg.
* Сухо-замразените храни са приготвени чрез лиофилизация - процес, при който готовата храна първо се дехидратира, а след това се замразява при определени условия. Това увеличава многократно срокa й на годност, като в същото време намалява теглото й драстично. Този тип храни се използват от космонавти, пилоти и т.н., но са все по-достъпни и за всички останали.
Добави коментар