Нищо, освен контузията, не може да ви развали тренировката по толкова внезапен и отвратителен начин, колкото една крампа. За тези от вас, които са нямали нещастието – крампата е внезапно болезнено съкращаване на мускула. Наподобява схващане и се случва по време на спорт или друга по-интензивна физическа активност. Останалите, които знаят това от личен опит ненавиждат явлението до степен, в която са готови да загърбят спорта, само и само да не им се случва отново. Добре, де – видно е, че преувеличаваме.
На какво се дължат крампите, първи път?
Привидно прост проблем като крампирането се оказва доста сложен откъм обяснение. Основната теория твърди, че крампите се дължат на проблеми с хидратацията (количеството вода в организма) и нивата на електролити. Електролитите са минерали като калий, калций, натрий и магнезий, участващи в провеждането на електрически сигнали в тялото. Когато водните и електролитни равнища в организма намалеят в резултат от прекомерно потене или поради друга причина, това създава предпоставки за възникването на крампи.
На какво се дължат крампите, втори път?
Все повече научно внимание привлича вероятността крампите да се дължат на т.нар. "нарушен нервномускулен контрол" – явление в резултат от мускулно изтощение и микротравми. Тази теория възниква през 1997 на база наблюдението, че мускулите, които крампират обикновено са тези мускули, които са подложени на най-голямо напрежение. Логиката е, че ако крампите се дължат на обезводняване, което е цялостен а не локален проблем, то тогава цялото тяло би трябвало да се схваща. В допълнение се изтъква опитът на лекарите по спортните мероприятия, които успешно третират атлетите чрез разтягане на крампиралите мускули – отново локална, а не системна намеса.
Действието на мускулите ни се осъществява благодарение на баланса между два типа рефлекси – възбудителен (предизвикващ съкращаване) и задържащ (предизвикващ отпускане). Втората теория твърди, че когато дадена мускулна група се претовари в следствие на прекомерна активност, този баланс е нарушен. Тогава възбудителният рефлекс става по-силен от задържащия и е възможно мускулната група да се съкрати, вместо да се отпусне. А това на практика е крампа.
В подкрепа на тази теория изследване на американския университет Bringham Young от Май 2010 година
установява, че
сокът от кисели краставички е в състояние да облекчи мускулните крампи в рамките на 85 секунди. Факт е, че която и да е течност не може да напусне стомаха за толкова кратко време, камо ли да
възстанови водата и електролитите в организма. Предположението на учените, провели изследването е, че оцетът в сока е в състояние да активира някои рецептори в гърлото или стомаха. В резултат от
това се генерират нервни сигнали, които нормализират баланса между мускулните рефлекси.
На какво се дължат крампите, трети път?
Обикновено по-предразположени към крампи са тези атлети, които преди състезание си поставят свръхамбициозни цели спрямо предишните си постижения. По-лесно крампират и тези от тях, които са тренирали много активно в седмицата преди състезанието и са с завишени нива на маркери за мускулни микротравми в кръвта. Склонността към крампиране често се предава и по наследство.
Добре, де, и какво от това?
Тъй като науката все още няма конкретно обяснение и магическо "лекарство" против крампите, не ни остава нищо друго, освен да търсим отговора сами за себе си. Ако
пиенето на по-големи количества подсолена вода с лимонов сок и консумацията на банани (хидратация + електролити) ви предпазва от крампи, продължавайте в същия дух. В противен случай се надявайте
дядо ви да не е крампирал прекалено често, тренирайте достатъчно, поставяйте си реалистични цели и почивайте преди тестване на максималните си възможности. И ако все пак крампирате, внимателно
разтягайте проблемния мускул, масажирайте го и надигайте бурканите със зимнината. Наздраве!
Добави коментар