Съвсем наскоро, по време на една дълга разходка, се замислих колко съвършен начин на придвижване е ходенето и колко невероятни възможности разкрива то пред владеещите го, тоест – пред всички. След това се сетих за историята на един човек, която ме беше вдъхновила преди години...
Кристоф Рехаге е мъжът, който решава да извърви разстоянието от Китай до родната си Германия пеша. Целта му не е да постави рекорд, тъй като си дава сметка, че по света има хора, които са ходили далеч по-дълго. Той просто обича да върви, "защото по този начин човек овладява пътя си. Всеки път, когато отида някъде пеша не само, че запомням маршрута, но и чувствам, че имам правото да бъда там. Когато посетя някое място на крака, изведнъж то става мое, а аз – негов. Докато ходиш, не си задаваш метафизични въпроси, не се тревожиш, проблемите ти са единствено от прагматично естество. Чувстваш се смислено и добре."
Кристоф поема на своето пътешествие от Пекин с навършването на 26-тата си година на 9 ноември 2007 г. Знае, че по пътя го очакват пустини и планини, места, изпепеляващо горещи през лятото и смразяващо студени през зимата, хора, които говорят непознати за него езици.
4 646 километра по-късно достига китайския град Урумчи, където спира, обръсва брадата си, подстригва се и хваща самолет към дома. Причината е в чувството, че губи свободата си и превръща своята разходка в самоцел. Датата е 25 октомври 2008 година. За това си решение Кристоф говори без никакво съжаление: "Научих се как да ходя и кога да спра да го правя. Какво повече мога да искам?".
Съветът му към всички, които искат да опитат нещо подобно, е: "Няма значение каква е мечтата, която ще преследвате, стига да мечтаете. Вървете след нея и се смейте, докато го правите!"
Добави коментар