Поредната безименна болка в спорта

Много добре я познавате. Това е онази гадна, пробождаща болка, която се появява отстрани, в коремната област, всеки път, когато си дадете малко повече зор. Изпитват я жокеи, колоездачи, баскетболисти, плувци, бегачи, футболисти и всякакви други спортисти, в чието занимание присъства малко повече динамика.

Тя, за наше най-огромно съжаление, няма име в българския език. В английския се нарича side stitch или, ако държим да сме терминологично формални, поемаме дълбоко въздух и произнасяме "exercise related transient abdominal pain". В името на краткостта ще я наричаме ЕТАР.

inm.com

За още по-голяма жалост, медицината все още няма единодушен отговор на въпроса защо се появява тя. Едно време типичното обяснение беше, че се дължи на недостиг на кислород. Или по-точно, на опитите на далака да компенсират този недостиг. Предположението е, че в качеството си на резервоар за кръв, той се свива и прави вливане на допълнителни червени кръвни клетки (носители на кислород). Това свиване е съпроводено с болка от лявата страна на коремната кухина, където се намира далакът.

Изследванията обаче сочат, че ЕТАР обикновено се проявява отдясно. Затова има и друго предположение, което гласи, че черният дроб (разположен отдясно) също може да влива допълнителна кръв при нужда от кислород. Тук и при версията с далака не става ясно на какво се дължи болката при спортове като ездата, където няма особено завишаване на кислородната консумация на атлета.

inm.com

Трета теория гласи, че причината се корени в навика на вътрешните органи (черен дроб, стомах) да дърпат диафрагмата надолу под влияние на вертикалния шок по време на движение (тичане, скачане и всякакви други видове "тръскане"). Тя обаче не успява да даде адекватно обяснение защо плувците също имат оплаквания, при положение, че те се движат в хоризонтално положение и не изпитват характерния за сухите спортове стрес.

Други догадки включват ограничен приток на кръв в диафрагмата и стомаха, мускулни крампи и раздразнение на перитонеума (ципата, покриваща стените на коремната кухина) и т.н. Една от тях ни впечатли особено, тъй като на пръв поглед звучи много невероятно, но пък е добре аргументирана и незнайно защо досега не се е появявала в българското интернет пространство.

През 2004 г. в едно писмо до British Journal of Sports Medicine се споменава, че ЕТАР може да бъде предизвикана чрез механично дразнение на прешлени от Т₈ до Т₁₂ в гръдния дял на гръбначния стълб (те се намират по средата на гърба и са неврално свързани с коремните мускули и органи). В опит да намерят обяснение защо се получава така, неговите автори пишат: "Степента, в която междуребрените нерви могат да допринесат за възникването на ЕТАР заслужава по-нататъшно изследване. Изглежда твърде вероятно в някои случаи механичната компресия на нервните корени да предизвиква усещане за отдалечена болка в коремната област."

Колаж: FitWell.bgВ по-съвременната 2010 г. въпросът за евентуалната връзка между гръбнака и ЕТАР е разгледан в изследване, отчитащо два фактора: стойка и телосложение (или соматотип – т.нар. ектоморф, ендоморф, мезоморф). То не успява да открие връзка между телесния тип и възникването на болката, но идентифицира силна зависимост между гръбначната извивка в гръдния дял (кифозата) и ЕТАР: "... коремната област се инервира (снабдена е с нерви, бел. ред.) от нерви, възникващи от тораксовите (гръдните, бел. ред.) прешлени Т_7-12. Важно е да се отбележи, че болка, сходна с ЕТАР, е била предизвикана вследствие притискането на тези нерви. Освен това, ние бяхме в състояние да възпроизведем симптомите на ЕТАР чрез палпиране (опипване, бел. ред.) на областите в съседство на прешлени от Т₇ до Т₁₂."

Или казано с по-прости думи: ако сте по-изгърбени и имате недобра мобилност в средната към горната част на гърба, вероятно сте доста по-застрашени от ЕТАР по време на спорт. Съществуват данни, че причините за нейното възникване сигурно нямат нищо общо с недостига на кислород и вътрешните органи, а са по-скоро свързани със стойката на тялото. В този смисъл ЕТАР сама по себе си не е опасна, но може би е признак, че трябва да преразгледате начина, по който стоите и се движите.