Тази година зимата е истинска. Всички говорят за нея. Отбелязват всяко ново падане на сняг. Едни се радват, а други си искат лятото обратно. Независимо от нашите настроения обаче, зимата е тук и по-интригуващото за мен – предлага страхотни спортни предизвикателства за (не)обикновения човек. Ще споделя някои мои наблюдения за настоящите условия за градски спорт в зимни условия. След това отваряме трибуната за вашите лични истории със сняг и студ. Нека фученето започне сега!
Ненавиждам студа и веднага, щом започне да застудява, обличам поне два пуловера и чорапогащника, които да ме изолират от неприятното щипене, характерно за сезона. Тази зима обаче реших, че ще се отправя на алтернативна война с минусовите температури. За целта използвах най-вече свойството на тялото да повишава температурата си при извършването на елементарни физически упражнения.
Същите са идентични за всеки ден от седмицата, не губят от личното време (защото се правят пътьом или между другото) и същевременно могат да ви поддържат във форма, докато дойде време за истинска тренировка. Доброто настроение е гарантирано. Опитът е съвсем пресен, практикуван в 6-те дни от тази работна седмица:
Още от понеделник се лиших от любимото за повечето от нас излежаване. Знаех, че извън завивките ме чака доста неприятно време и точно поради тази причина реших, че ще "скоча" в гадостта. Затова, щом алармата звъннеше, ставах, колкото и да ми беше трудно. Но понеже ми беше малко кисело и студено, си пусках музика за настроение. Неусетно започнах да танцувам. Покрай това правех и по 10 клека със собствено тегло – за отскок.
След тази 5-минутна програма от сънливостта не оставаше и следа. Заниманията покрай приготвянето на закуската (която пропуснах в един ден и след това съжалих) и сутрешният тоалет допълнително изостриха интереса ми към новия ден. След ядене се отправях на път към работа.
10 минути ходене пеша по почти напълно неутъпканите улички на квартала с неизменно бибиткащите по улицата коли изостря бдителността и поставя пред ума нови проблеми, свързани с оцеляването. Кратката разходка със съпротивление от сняг приключи, когато се качих в рейса.
Но продължи веднага, щом слязох на пешеходната алея. Оттам стартира 20-минутна кардио приказка с препятствия, които представляваха предимно бавно движещи се човешки фигури. Тези от вас, които са имали радостта да вървят известно време през сравнително тесен път, обграден отвсякъде с непочистен сняг, сигурно са почувствали депресивния натиск и ослепяващия ефект на бялата стихия.
inm.comИменно това усещане ме накара да забързам крачка през миниатюрната утъпкана пътечка и да наруша индийската нишка на няколкото бавно кретащи хора, които
явно не горяха от ентусиазъм, че трябва да ходят пеша. Ново снежно съпротивление, въпреки което продължих да рия напред. Като резултат, намалих нормалната 20-минутка до 15-минутка, загрях
дотолкова, че се разсъблякох и допълнително ускорих крачка за последните метри. Най-накрая, доволна, пристигнах в офиса, за да ви разкажа всичко това със съвсем истински ентусиазъм. Убедих се за
пореден път, че:
Нашите тела са истински оръжия и можем да се възползваме от силата им. Съвсем безплатно. Приятели, насладете се на тази зима с цялата й прелест и гадост! Защото сме родени да живеем в съгласие с природата...
Добави коментар