Представяме ви сестрите Сюзън и Луси Летчър, които през 2000-2001 г. преминават разстояние от хиляди километри без специална екипировка на краката. За да бъдем по-точни, изминатият от тях маршрут е пътеката Апалачи, разположена в източната част на САЩ. Тя започва от планината Спрингър и след около 3510 км свършва в планината Катахдин, прекосявайки общо 14 щата.
Луси и Сюзън (по-известни с трекинг прякорите си Айсис и Джакребит) поемат от Мейн, изминават целия път до щата Джорджия и се връщат обратно, като почти през цялото време се придвижват на бос крак. Пътеката преминава през планински местности, потъва в долини, прекосява градове и навестява безлюдни, недокоснати от човека местности.
Трекингът по Апалачи обхваща пролетта, лятото и есента, а климатичните условия през това време варират от безмилостно слънце до сняг. Необикновеният начин, по който сестрите Летчър избират да преминат пътеката, привлича вниманието не само на техните спътници, но и на медиите, които отразяват подвига им и спомагат за по-нататъшната им слава на екстремни героини.
barefoothikers.orgДвете сестри изминават
около 11-12 км пеша и в снега, когато той бил достатъчно малко, за да не покрива целите им стъпала. А когато нахлузват обувките си, те го правят по-скоро, за да не се пързалят, а не за да не
измръзнат. По повод на тези участъци Джакребит коментира, че трябва да бъдат повторени, но този път – без обувки.
На въпроса защо са решили да извървят огромното разстояние боси, тя отговаря просто, че това било напълно естествено за тях, тъй като още от деца двете ходели, тичали и изкачвали планините тъкмо по този начин.
Сюзън споделя, че две седмици след началото на пътешествието вече можели да тичат спокойно по каменистите участъци от пътеката, тъй като за това време ходилата им станали достатъчно твърди.
По време на разходката си, трекинг дружинката попада на участък, покрит със счупени стъкълца. Стъпвайки върху тях обаче, двете сестри не се впечатлили ни най-малко от болезнените частички, впиващи се в краката им. Макар и с усмивка на уста, Сюзън отбелязва също, че когато ходи по неравен терен, краката могат да я заболят единствено и само, ако носи обувки.
Напоследък все повече хора започват да ходят, тичат и се катерят боси, тъй като вярват, че движението по този начин е далеч по-естествено и прави тялото много по-издръжливо и неподатливо на контузии. Бихте ли повторили техния пример някога, някъде? Ние бихме опитали със сигурност, защото не ни липсва желание, но за съжаление все още изграждаме тренинг на плочките в коридора :)
Добави коментар