Обичам снега. Освен в онези дни, когато си мисля, че заради него не мога да карам колело. Велосипедът ми не е оборудван с дебели гуми, достатъчно надеждни спирачки и други атрибути, които да спомагат педалирането в зимни условия. Засега. През този период аз ще обичам всички онези колоездачи, които имат велосипеди, оборудвани така, че да им съдействат в екстремното каране.
Ето ги и тях! Вихрят се из града, из планинските пътеки и склонове. Изглежда, че спускането в снега е лесно и приятно, но само каращите знаят как се справят със занасянето, липсата на съпротивление и контузиите, получени след падане. Само че онези, които карат въпреки снега, не се оплакват, а се усмихват на трудностите. Всъщност, те се наслаждават точно благодарение на тях.
Карат. Падат и стават със смях. Тръпката е страхотна, по-силна от страха. Последният просто трябва да бъде преодолян, за да се случи магията на спускането. Вижте...
Добави коментар