Време е да се отправим на пътуване в Африка. Няма да ходим на сафари, няма да гледаме пирамиди, няма да търсим диаманти. Ще обичаме планината, мили читатели. И не коя да е, а най-високата на Черния континент.
Килиманджаро е масив, разположен в североизточната част на Танзания. Гигантът се издига на височина от 5892 м и сплотява в себе си три угаснали вулкана – Шира, Мавензи и Кибо. Първият се простира на запад, вторият – на изток, а третият е сгушен между тях, но именно той има честта да приюти първенеца Ухуру.
Относно името на планината има няколко теории. Според едни от тях, названието "Килиманджаро" носи смисъл на "Планината на керваните" и произлиза от езика суахили. Друг слух гласи, че наименованието се превежда като "Великата планина". Съществуват и други версии, но най-разпространената е, че Килиманджаро означава "Бяла планина".
Вглеждайки се във върха на планинската верига, този вариант ни се струва правдоподобен: тук най-високата точка е покрита със сняг открай време. За съжаление, от началото на миналия век ледената пелерина на върха постепенно започва да се стопява. Като причина за това се считат намалелите снеговалежи и непрекъснатото обезлесяване по цялото земно кълбо.
Преходите, които човек може да си спретне в танзанийската красавица, са вълнуващи. На разположение на трекинг маниаците са шест маркирани пътеки: Марангу, Ронгай, Лемошо, Шира, Умбуе и Мачаме, които са с различна степен на трудност, живописност и възможност за преспиване. Измежду изброените Мачаме е най-красивият и труден маршрут (отнема 6-7 дни до върха), а най-лесният, но и най-невпечатляващ – Ронгай.
От всичко казано дотук вече се досещате, че за покоряване на африканския първенец са необходими сериозна физическа подготовка и екипировка. Според запознатите, Килиманджаро е по-малко предизвикателство от планинските вериги в Южна Америка, но това не отменя нуждата планинарите да се аклиматизират към високата надморска височина.
Растителното разнообразие на територията на африканската планина е голямо, но за сметка на това ендемитите не са много. Особеност тук е, че за разлика от нейните посестрими, които приемат сходно количество валежи, тук отсъстват бамбукови гори. Понастоящем цялата територия на Килиманджаро попада в едноименния природен парк.
Надяваме се да сме разпалили във вас искрица любов към Бялата планина на Африка. Не забравяйте, че някой ден ще бъдем лично там и ще се снимаме на върха. Нищо чудно същото да се случи и на вас :)
Добави коментар