Йордания. Намираме се в естествено укрепената Долина на Моисей. Тук някога е бил кръстопътят на важните търговски пътища, отиващи към Газа, Бостра, Дамаск, Ейлат и Персийския залив. По онова време Петра е бил наистина процъфтяващ град заради важната си икономическа роля в региона. Но това, с което тя вълнува сърцата на хората и до днес, са изсечените в скалите розово-червеникави сгради, заради които е избрана за едно от Седемте чудеса на света.
Предполага се, че древният арабски град е създаден около 312 г. пр. Хр. След основаването си той функционира като столица на Набатея. Мястото остава неизвестно за западния свят до 1812 г., когато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Бъркхарт за първи път го представя на широката публика. От 1985 г. скалният град е в списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Археологически разкопки сочат, че един от главните фактори, които допринасят за величието на Петра, била способността на набатеите да усвояват правилно огромните количества вода, прииждащи в града по време на честите наводнения.
Местните хора изграждат добре функционираща отводнителна система от тръбопроводи, водни цистерни и бентове. Тъкмо тя позволява на Петра не само да оцелява по време на суша, но и да печели средства от продажбата на така нужните в пустинята водни запаси. За преминаващите кервани Набатея била истински оазис.
За вътрешността на сградите в Петра се твърди, че е далеч по-малко атрактивна от богато украсените с резби, колони и фризове външни части. Една от първите забележителности, на които ще попаднете още на влизане в града, е главната улица с колонади.
Не е за пропускане и амфитеатърът, предназначен за близо 4000 зрители. Понастоящем там се изнасят представления за забавление на туристите. Като че ли най-внушителната и запомняща се измежду всички сгради е Каснех ал-Фарун – съкровищницата на фараона, чиято фасада е изградена от дялан камък. Но не само постройките, а и самият път, преминаващ през града, е интересен – той е тесен и стръмен, заобиколен от заплашително високия на места каньон, наречен Сик.
За огромно съжаление, днес някогашната столица на набатеите е изправена пред разруха, причинена от липсата на работеща отводнителна система, слабата поддръжка на сградите и развитието на неустойчив туризъм. За защитата на архитектурния комплекс понастоящем се грижат Петренският национален тръст и ЮНЕСКО.
Надяваме се, че техните усилия и уважението на посетителите към културното наследство на Йордания ще съхранят величието на Петра и ще запазят съкровищата й за бъдещите поколения.
За повече гледки от главния град на Набатея, вижте галерията.
Добави коментар