Когато бях малък, тренирах карате и гледах много филми с карате. Сега не правя нито едно от двете, но благодарение на тях установих нещо много интригуващо. След всеки изгледан филм бойната ми техника ставаше по-добра. Не, че хуквах да прескачам зидове или пък овладявах нови движения, но нещата, които можех, сякаш започваха да ми се удават още повече.
Горе-долу по същото онова време (началото на 90-те) група италиански неврофизиолози се затварят в една лаборатория в Парма с няколко макака. Задачата им е да изучат невроните, отговарящи за движението на ръцете (напр. вземането на предмет). По време на експериментите учените оставят маймунките да си играят с парченца храна и следят активността на мозъка им с помощта на електроди. Не след дълго те установяват, че една и съща група неврони се активира не само, когато макаците изпълняват дадено движение, но и когато наблюдават хората да правят същото нещо.
"И какво от това?", ще кажете вие. Същото е казала и научната общност навремето и не е обърнала особено внимание на резултатите от опита, отчитайки ги като безинтересни. Днес обаче се предполага, че т.нар. огледални неврони са от много голямо значение за разгадаването на някои от тайните на човешкия мозък, тъй като на тях се приписват няколко много важни функции:
inm.comИмитативно учене. Както при новородените, които ще ви се изплезят, ако видят, че правите същото. Съществува
теория, според която те заучават говора, лицевите изражения и други средства за вербална и невербална комуникация по тази схема. Може би това е и причината, поради която след време започвате да
говорите и да се държите като най-добрия си приятел или половинката си... и те като вас.
Прогнозиране. Или по-точно прогнозиране на резултатите от дадено действие. Ако си представите как извършвате едно движение (напр. хвърляне на снежна топка по движеща се мишена, т.е. човек) преди фактическото му извършване, бихте могли да си прожектирате приблизително точно виртуално негово "клипче" с помощта на огледалните неврони. По този начин сте в състояние да предвидите евентуалните резултати от него и да нанесете корекции в плана, ако е необходимо.
Съчувствие. Твърди се, че огледалните неврони са в основата на умението ни да се поставяме на чуждо място. Според тази теория, когато видим някого да плаче, у нас се активират невроните, отговорни за двигателния модел на плача. Те, от своя страна, са свързани с невроните, контролиращи емоционалната част на това действие и по този начин лесно можем да съпреживеем дори с напълно непознати за нас хора.
inm.comТук обаче бих искал да се върна на историята за каратето, защото това, което най-много интригува един сайт като нашия, е
способността на огледалните неврони да подобрят атлетическото ни представяне. За съжаление, до момента има само един-единствен експеримент, който е правен в тази насока. Той включва балетисти и
капоейристи, които имат за задача да наблюдават други балетисти и
капоейристи, докато танцуват. В резултат е установено, че танцьорите проявяват много по-голяма невронна активност, гледайки собствения си танц (напр. когато балетистите се наслаждават на балет,
съответните им огледални неврони се възбуждат доста повече, отколкото докато наблюдават капоейра).
Всичко това ни навежда на логичното заключение, че ако се надяваме да подобрим уменията си в някакъв спорт чрез гледане, то би било добре да разполагаме с някакъв съпоставим опит в съответната област. Иначе казано, не се опитвайте да направите двойно задно салто, ако единственото, което сте правили през живота си, е единично предно. Но ако имате прилични футболни умения, то нищо чудно усърдното гледане на мачове да допринесе за тяхното развитие. Което в никакъв случай не означава, че трябва да зарежете практиката, защото тя винаги е била и ще бъде от първостепенно значение, когато става дума за физическа култура.
Добави коментар