Ако животът може да бъде като кутия бонбони, защо тогава отслабването да не може да е като тоалетна хартия? Знам, че все още не ви е ясно, затова започвам да обяснявам. Настоящото сконфузващо заглавие е вдъхновено от може би най-доброто описание на процеса по отслабване, което съм чел някога. То циркулира в мрежата от доста години насам и вчера за пореден път попаднах на него благодарение на блога на заслужено известния американски треньор от шотландски произход Алвин Косгроув. То е подписано от безсрамно неизвестния Боб Уайт, който явно е умен човек с отлични наблюдателни и дедуктивни способности.
Наясно съм, че сте образовани хора със задълбочени познания по английски език и бих могъл да изтипосам текста тук в оригинал, но възнамерявам да си заслужа заплатата, като ви го преведа. Давам думата на Боб Уайт:
Нека приемем, че имате две рула кухненска хартия, всяко от които разполага с по 112 къса. Заделяте си едно от тях, за да имате база за сравнение (своеобразната ви снимка "преди"). Другото руло сте вие (нека да го наречем Ед). Картонената ролка представлява слабия Ед. Хартията около нея е мазнината, която покрива неговото кльощаво "Аз".
За целите на настоящото сравнение да кажем, че Ед иска да свали 14 кг мазнини. Това означава, че всеки къс хартия представлява 125 грама или една осминка от килограма (112/14).
inm.com
Ед започва нова тренировъчна програма за отслабване (или пък диета) с продължителност 112 дни. Благодарение на нея всеки ден той губи по един лист хартия. Накрая на седмицата той застава до пълното руло (това е Големия Ед) само, за да установи, че няма видима разлика! След цели седем дни!
Очевидно програмата е скапана и не работи! Но Ед продължава да я спазва, въпреки че дори и на третата седмица той продължава да изглежда по същия начин като Големия Ед.
Ед е непоколебим и спазва програмата си неотлъчно! Трябват му още три седмици и 21 къса хартия, преди да се осмели да се изправи отново до Големия Ед.
Разликата този път е изумителна!
На 112-тия ден Ед постига мечтата си за изчистено от мазнини тяло. А Големия Ед си е все така голям.
Поуката от тази история е, че подкожната мазнина, подобно на кухненската хартия, изчезва постепенно. Когато си дебел, ти си дебел навсякъде. А когато си дебел навсякъде, мазнините са разпределени на МНОГО по-голяма площ – точно както е при най-външните късове хартия от рулото. Колкото повече се доближаваш до своето слабо "Аз", толкова повече започва да си личи всеки свален килограм, защото площта, от която изчезва той, е по-малка.
Докато един лист от външността може да покрива рулото наполовина, то вътрешните късове го обвиват по 4 пъти. Последният лист сякаш ви носи осем пъти по-големи резултати, но истината е, че резултатите са едни и същи – просто възприятието е различно. И ако нямаш търпението да изчакаш външните листове да паднат, никога няма да видиш ролката!
Добави коментар