От утре влизам във форма!

Нали имате един познат, който непрекъснато ходи наляво-надясно да разказва как "от утре влиза във форма" и това "утре" никога не се случва? Посмеете ли да го попитате какво му е попречило, той най-вероятно няма да може да ви отговори или ще скалъпи някакво напълно свръхестествено оправдание. А дали всички ние не се разпознаваме в подобна ситуация? Добре, добре, оставаме на версията с "един познат".

Но защо наистина се получава така? Ами, наистина нямаме представа :) Но ето ви едно възможно обяснение: Защото нашият познат споделя целите си!

Невероятно на пръв поглед, да? Не е ли именно споделянето на намеренията това, което ни ангажира да се придържаме към тях? Все пак, вече сме казали на другите и сега ще има да берем срам, ако се провалим.

Не и според теорията, която твърди, че трябва да пазим целите си в пълна тайна. Когато нашият познат се реши на дадена позитивна промяна, той често се чувства окрилен и изпитва необходимост да демонстрира стремежите си на всяка цена. Тази демонстрация дори може да доведе до засилване на положителното чувство, защото приятелите на лирическия герой обикновено приветстват намерението му, окуражават го и изобщо пада едно голямо тупане по рамото.

Според поддръжниците на въпросната теория, моментът на споделянето е моментът, в който нашият познат счита, че работата му е едва ли не свършена. Усещането за облекчение и удовлетворение, което той изпитва от споделянето, неусетно заменя чувството за успешно постигната цел и е много вероятно нещата да приключат още преди да са започнали.  

Независимо дали говорим за диети или за тренировки, това са все неща, които изискват усилия и са обикновено са обвързани с някои доста амбициозни цели. Има хора, които успяват да започнат, но бързо се отказват, докато има и такива, които наистина си остават само с приказките. Далеч сме от мисълта, че споделянето е единственият прът в пословичните спици на добрата физическа форма. Може би за някои е по-мотивиращо да чувстват подкрепата на останалите. За други сигурно е въпрос на чест и достойнство да не се провалят след гръмките обещания. Навярно има и такива, за които е по-добре да си мълчат, защото рискуват се поддадат на манипулациите на собственото си съзнание.

А по-съществено от всичко, казано дотук е, че не е толкова важно никога да не се проваляме, а да продължаваме да опитваме след всеки един провал. Без да повтаряме едни и същи грешки до безкрай, естествено.

Замисляли ли сте се кои са грешките, които стоят зад вашите провалени намерения? Споделете с нас :)