Преосмисляне на целите с Ефтим Илиев

България е малка държава и няма да преувелича, ако кажа, че засега не може да се похвали с прекомерно голям брой треньори, които не само знаят за какво говорят, но и са изпитали всяка своя дума на практика. В качеството си на трениращ съм имал удоволствието да разговарям с някои от тях. Направи ми силно впечатление, че всички те много често цитират и дават за пример опита на един човек.

Когато нещата започнаха да придобиват легендарни измерения, реших, че е крайно време да проверя дали този човек съществува и мога ли да изкопча от него няколко думи за нещата, с които се е прочул. Оказа се, че Ефтим Илиев е бая голямо момче, затова се отказах от сценария с изкопчването и му предоставих шанса сам да ви каже какво прави:

ЖилеткатаТренирам народа. От няколко години се занимавам с кондициониране на атлети, с рехабилитация на някои по-елементарни травми като болки в кръста, в коленете. Провеждаме персонални и групови тренировки в зала и почти целогодишно на открито. Сертифициран съм по няколко системи, но не мисля, че това има някакво значение. Не мога да кажа, че съм специалист по нещо. За мен е по-важно какво се случва с хората в резултат от работата ми с тях. Стремя се да подобря качеството им на живот, съгласно вижданията си за движението и за начина, по който то променя мисленето.

Какво правите по време на тези тренировки?

Практикуваме различни неща: от вдигане на тежести до йога. Различните хора имат различни нужди. Едно е, ако дойде атлет. Съвсем различно е, ако дойде човек с болки в палеца, което пък може да се дължи на много неща. Винаги правя оценка на трениращите, за да открия къде се коренят проблемите им, ако има такива.

Има хора, които искат да тренират, но са прекалено стресирани. Те не си дават сметка, че тялото им е като една касичка за стрес, която се пълни не само от работа и от проблеми вкъщи, но и от тренировки. Един такъв човек понякога може да постигне мечтаното тяло само с управление на стреса, защото това е по-належащата нужда.

ЖилеткатаИначе, колкото и да тренираш, ако не си спокоен в главата си, не правиш нищо. Преди си мислех, че хората трябва да спортуват много здраво, но в един момент се контузих и започнах да си променям гледната точка, защото тялото ми показа, че съм злоупотребил. Сега много повече наблягаме на неща като мобилност, игри, състезания. Все повече време след тренировка отделяме за йога и стречинг.

Хората лесно ли преосмислят целите си? Все пак, почти всеки иска да тренира, за да изглежда добре...

Всеки изглежда добре временно. Човек трябва да се движи, за да се чувства добре. 90% от хората нямат нужда да тренират нон-стоп и да правят мускули, а да си оправят стойката, например.

Целите са много подвеждащо нещо. Повечето от нас не осъзнават, че физиката от списанията си има цена и някой ден тялото ще си спомни всяко едно нещо, което си му причинил. Важното е да си здрав от здравословна гледна точка. Останалото са детски мечти.

А има ли постижения от гледна точка на атлетически качества, за които смяташ, че са задължителни?

Има стандарти, които трябва да се гонят. За мен всеки, независимо дали е мъж или жена, трябва да може да се набира. Това е мерило за това колко излишни неща имаш по себе си. Ако нямаш излишни килограми и разполагаш с елементарна физическа култура, ще се набереш.

Но и тук изходната точка е стойката – ако тя е правилна, ще стигнеш много по-далеч от човек, който има някакъв дисбаланс или изкривяване. В противен случай да се товариш с тежести и да гониш постижения е по-скоро безпредметно и рисково.

Трудно ли се постига физическа култура?

Няма нищо трудно – хората трябва да започнат да се движат. Да оставят колите, да тръгнат пеша или на колело. Някои си мислят, че невероятните неща се случват само с тренировки. Една седмица има 168 часа. Дори и да тренираш сериозно 4 пъти седмично, ти остават 164 часа. През цялото това време трябва да мислиш какво си слагаш в устата, как седиш на стола, какво трябва да направиш, ако нещо те боли.

ЖилеткатаНо ако не си играл като дете, ако не си спортувал на младини, много по-трудно можеш да станеш силен, координиран, гъвкав и здрав на стари години. Който е тренирал, когато е трябвало, после цял живот има предпоставки да е във форма.

Разкажи ни малко повече за жилетката, която използвате в тренировките?

Хората имат нужда от разнообразие. Веднъж като привикнеш към нещо, тялото ти се приспособява и гледа да свърши възможно най-много работа с минимален разход на енергия. Затова е добре тренировъчните методи и пособия да се променят постоянно.

Пробваме различни неща и има такива, които работят много добре и се харесват от хората. Жилетката се оказа едно от тях, въпреки че започна съвсем на майтап. Истина е, че докато достигне финалния си вариант, мина доста тестове. В момента имаме продукт, с който може да се скача, да се тича, да се правят тренировки по бойни спортове. Приложима е в кросфит, с нея дори можеш да стоиш с главата надолу. Направена е така, че тежестта й се регулира от 0 до 15 кг през 0,5 кг, което е важно за движенията, където трябва да се прогресира с по-малки стъпки. Основната й цел е да бъде функционална за по-комплексни натоварвания и да служи за силова издръжливост.

Имате ли намерение да разработвате и други подобни продукти?

ЖилеткатаНие всъщност създадохме жилетката за лично ползване, но много хора проявиха интерес и постепенно започнахме да я произвеждаме в повече бройки. Оттам тръгна и идеята да започнем да правим продукти от атлети за атлети. Не сме от хората, които имат много пари и просто решават да се възползват от някаква пазарна възможност. Един ден, ако осъществим мечтите си за собствена зала, искаме да имаме наши пособия, с които да я оборудваме и в които да имаме пълно доверие. И които всеки да може да види и изпробва, а ако му харесат, да си ги купи.

В България пазарът е малък, но се радвам, че през последните една-две години виждаме все повече и повече трениращи момчета и момичета. Наистина има мобилизация и искрено се надявам хората да започнат да се движат, защото това е най-голямото мерило за физическото здраве на една нация.