Не съм много-много по изповедите, но трябва да призная, че у дома си имам една лежанка, която през последната година събира повече прах, отколкото пот. Преди няколко вечери я сънувах и сънят ми прерасна в нещо като кошмар, когато я открих на обичайното й място, но в крайно необичаен вид. Цялата беше ръждясала и изгнила, а опитите ми да поправя случилото се допълнително влошаваха състоянието й. В някакъв тягостен момент се събудих и с всяка следваща мисъл се усмихвах все повече. И то не защото съм мазохист, който желае да изживее смъртта на фитнес уреда си, а защото подсъзнанието по много образен начин ми беше напомнило един факт, който много от нас забравят с голяма готовност.
Почти всичко, което принадлежи към материалния свят, деградира, ако не се използва по предназначение и не се поддържа. Тялото ви не прави изключение от това правило. То е предназначено да се движи и когато не го прави, има склонност да се разваля, при това доста бързо. Особено от един момент в живота на човек нататък, който, съдейки по статистиките от фен страницата ни във фейсбук, много от нас са оставили зад гърба си.
Много хора обичат да казват, че болежките са резултат от натрупаните години, докато те всъщност са следствие от натрупано с годините неправилно движение или липсата на такова въобще. Наскоро в един текст прочетох сравнение, което много ми хареса. Ако жаждата е зовът на тялото за вода, то хроничната болка е неговата молба за движение. Когато човек изпитва болка, той не трябва да седи и да чака тя да отмине. Напротив, следва да разбере кое е това движение, което ще я облекчи, и да го изпълнява, докато не се излекува напълно. И да свикне да се движи по начин, който да не му носи болка в бъдеще.
Не вашият дом е вашата крепост, а тялото ви. Дали тази крепост ще бъде здрава и сигурна зависи изцяло от действията, които ще извършите с него.
University of Pittsburgh
Добави коментар