Фитнес вдъхновението днес: бабите и дядовците

Никога няма да забравя баба си. Беше от онези ярки, вдъхновяващи персони, които човек просто не може да изтрие от паметта си, дори и да иска. Сигурно познавате такива, нали? Точно така. Винаги оставят трайни следи в съзнанието ти, а споменът за тях те кара да се усмихваш широкo, на себе си. 

Изненадващо или не, "опасната" ми баба никога не беше чувала за фитнес, не тренираше пилатес, а за йога - да не говорим.

Всъщност, единствената й физическа активност бе... ходенето. Ех, тази жена! Никой не можеше да я спре: до магазина, на пазар, до съседката, обиколка на блока, разходка до градската градина и обратно... Сигурна съм, че всички тинейджъри полудяваха до смърт, виждайки я да се качва в градския транспорт с пъхтене и с големите си чанти, пълни догоре с чушки и домати ;)

Продължи да си припка насам-натам дори и след като си счупи крака – с бастунче, разбира се. По малко, но със сигурност - повече от много по-млади от нея хора. Няма майтап, имаше страшна жажда за живот и адската нужда да върви.

inm.comИстината е, че у нас ходещите ентусиасти в трета възраст са често срещано явление. Имаме навика да им се дразним, да ги упрекваме. Къде са хукнали тези баби и дядовци, за Бога? Защо не си стоят вкъщи, където им е мястото, и не престанат да ни се пречкат по пътя? Признавам си, че понякога и на мен са ми минавали тези въпроси през ума. Обаче, не сме прави, приятели!

Защото за повечето възрастни хора у нас ходенето... е единствената фитнес алтернатива. Не бива да им я отнемаме, дори и мислено. Нека си ходят! Чудесно е, че го правят. Че им харесва. Все пак движението е здраве, а здравето е най-ценното, което ни е дадено в този живот.

Затова, хайде, да се радваме повече на бабите и на дядовците, които срещаме по улицата и в автобуса. Да черпим вдъхновение от усилията им. Да подкрепяме инициативността им. И да се учим от тях – да вървим повече ;)

За да можем като станем на тяхната възраст, жаждата за живот да е още в нас, да не ни е напуснала. И, в крайна сметка, да можем с чиста съвест да заявим това, което чух днес да казва един дядо на свой приятел:

"Ами, мърдаме още. Без придружител!" :)