Декстроза, малтодекстрин, Е120, Е270, Е300, Е401, Е407, Е412, Е415, Е425, Е451, Е466, Е471, Е472c, Е516, животински протеин, натурални подправки, пшенични фибри, нитритна сол, картофено нишесте, сланина, св. кожа, вода, птиче мом (?). Това пише на съдържанието на една произволно взета известна марка салами. Предполагам, повечето хора знаят, че т. н. Е-та са означения на киселини, аромати, стабилизатори, сгъстители, емулгатори, оцветители... Наличието на Е-та е достатъчен извод за качеството на храната. Те показват, че тя не е натурална, а "е играла химията" при направата, за да имат продуктите по-дълъг срок на годност, подобряване на цвета, вкуса, консистенцията и т. н. Но сега няма да обръщам внимание на Е-тата, тъй като може би вече сте си изградили представа какво всъщност са те и доколко са полезни за консумация, подвизаващи се в почти всички храни и напитки на пазара.
Животински протеин е акцентът в горепосоченото съдържание. Според някои източници на информация е разкрита тайната съставка при направата на колбаси. И тя не е поредното Е, а животинският протеин. Може би звучи естествено? Всъщност не е толкова естествено, защото този протеин се оказва... суха кръв. Сухата кръв е отпаден продукт от кланиците и се заравя в специални септични ями. При използване в хранително-вкусовата промишленост тя реаргирала при химични проби на белтъчина, т.е показвала наличието на "месо", което се калкулира в цената, въпреки че го нямало в действителност. При тестване се отчитали 30% белтъчини.
Друга налична съставка в суджука била мас на прах – вместо естествена мазнина/сланина. При проверка около 30% от състава се оказал този вид мас. Прашецът е откриван и в различни млечни продукти и производни на тях за повишаване на маслеността.
Като се забъркат "хранителните" животински протеини и мазнини, се добавят Е-та, за да се желира "месото" и да добие популярната си колбасена форма. При пържолите и пилетата също се инжектирал същият химикал, който и при саламите - за набъбване на "чистата мръвка". При готвене водата се изпарява, при което обемите се свивали до реалните, но пък химикалът (караген) си оставал за хапване заедно с месцето.
Ако твърденията за използване на отпадъчни продукти за производство на храни е вярно, то ние ядем... кръв!? При това на прах!? Ужасяващо? Потресаващо? Вампирско? Или напълно в рамките на очакваното? Споделете какво мислите по въпроса на нашата страничка във фейсбук.
Добави коментар