Скъпи фитуелчета, не знам за вас, но моят ден започна с "тапас" - традиционните испански сандвичи, които служат като мезе към питието. Те бяха приготвени в домашни условия и то - от майка ми, която обикновено изпипва всичко до последното листенце магданоз.
Малки триъгълни хапки с топено сирене, домат, маслинова паста и колбас, забучени по средата с клечка за зъби, бяха подредени в пирамидална форма в чиния с дооооста голям диаметър. Мммм!
По-късно, когато пристигнах на работното си място, свежата ми колежка Красимира също се наслаждаваше на две слепени филийки с разни вкусотии между тях.
Това ме накара съвсем сериозно да се замисля за различните видове вдъхновение и ежедневни произведения на изкуството в живота и в... кухнята.
В духа на моите размисли и страсти, на страницата на Low-Commitment Projects, съвсем случайно попаднах на Британи и креативните ѝ фотографии. Изненадващо или не, в центъра на уникалните ѝ снимки пак е добрият, стар сандвич. Вижте ги и вие:
Мини филийките много наподобяват шедьовър на Пикасо, направен изцяло от месо, кашкавал и зеленина.
Цялата истина е, че намирам за извор на положителни емоции всяко закачливо поднасяне на дневното меню. Защото творчеството в кулинарния процес никога не е излишно, нито пък ще излезе от мода. А нестандартният фокус, въображението и чувството за хумор са едни от най-добрите инструменти за пълноценен и вълнуващ живот. Така че, най-добре започвайте да ги акумулирате вътре в себе си. ;)
Добави коментар