Какво пише на храната? Част 1

Това лято социологическата агенция "Алфа Рисърч" проведе сред 800 души едно много интересно проучване за потребителското поведение и информацията на етикетите на храните. Според него 72% от българите вярват, че храната има отражение върху здравето, но въпреки това сравнително малка част от тях (39%) целенасочено и редовно четат обозначенията върху продуктите в магазина. Оказа се, че едва 10% се интересуват от маслеността, 5.5% – от съдържанието на въглехидрати, а скромните 4% – от общата енергийна стойност на храната. Реалността е, че в България цената е водещ фактор при вземането на решение за покупка за 71% от населението. Срокът на годност е единственият елемент, свързан с безопасността на храните, който се следи от мнозинството (82%).

inm.comПредполагам, че за много от вас подобни данни са съвсем очаквани предвид икономическата ситуация в страната, при която много хора са принудени да задоволяват потребности от много по-базов характер. Чак след това идва мисълта за здравословното отражение на това, което ядем, с оглед на неговия състав и енергийна стойност. Според същото това изследване, повече от половината анкетирани (52%) дори не вярват на етикетите. Но това съвсем не е толкова неразумно и "българско", колкото бихте си представили. Не, че има нещо лошо в това човек да се интересува какво слага на масата. По-скоро въпросът е доколко цифрите, които фигурират на хранителните стоки, ни носят реална и приложима информация.

Понастоящем у нас представянето на хранителни данни за продуктите се урежда от Наредба №23 от 17.05.2001 г. и Регламент (ЕО) №1924/2006. Според тях изписването на енергийната стойност и съдържанието на нутриенти е задължително единствено в случай, че за конкретния продукт се предявяват претенции за наличието на специални хранителни или здравословни свойства (напр. "без захар...", "лайт", "без холестерол", "ниско съдържание на ...", "намалява риска от ...", "помага при ..." и т.н.).

А изчисляването на калории и вещества в един български продукт може да стане по един от три възможни начина:

• Анализ на храната от производителя в стандартна вътрешнофирмена лаборатория, акредитирана частна или държавна лаборатория. Това е и най-скъпият вариант, който се счита за най-точен, въпреки че дори и при него с данните се злоупотребява изключително много.

• inm.comИзчисление въз основа на средни стойности на използваните хранителни съставки на базата на публикувани данни или на извършен анализ от производителя. Тоест, просто сумиране на стойностите на вложените в съответното изделие продукти.

• Изчисление въз основа на публикувани общоприети данни за химическия състав на хранителния продукт.

Значителна част от малките и средните производители отдават предпочитание на втория и третия метод, тъй като те са значително по-евтини. За съжаление, последните официално публикувани данни, които могат да бъдат използвани за целта са от далечната 1975 г. и фигурират в изданието "Таблици за състава на българските хранителни продукти" на проф. д-р Ташо Ташев. От Национален център по опазване на обществено здраве и анализи са се ангажирали с разработването на осъвременен вариант на тези таблици, което се случва вече над 20 години. Това съвсем не означава, че публикуването им ще стане реалност в обозримото бъдеще.

Ето как се стига до положение, при което никак не е ясно доколко това, което ще прочетем на етикета (ако изобщо прочетем нещо), отговаря на реалността и ще ни бъде от полза в извършването на нашите малки здравословни сметчици. А дори и да имахме 100% сигурност в достоверността на тази информация, пак нямаше да можем да разчитаме на нея. Но това е предмет на един следващ материал, с който ще ви "зарадвам" следващата седмица, за да не ви дойдат в повече положителните емоции.