Сигурно сте чували за него. Джейми Оливър дебне отвсякъде. Той заема 80 % от секцията с готварски книги в книжарницата. Може да бъде забелязан на екрана през 2/3 от времето, когато гледаме канала 24 Kitchen. Той е енергичен, мотивиран, непринуден и чаровен, а по-важното е, че е добър готвач. Поне така предполагам, защото е готвил 3 пъти на "Даунинг Стрийт" 10 за срещи на високо равнище. Макар и леко досадно, медийното му присъствие е глътка свеж въздух сред това, което ни облива обичайно от екрана и рафтовете в книжарницата. Най-впечатляващото, което може да се каже за Джейми, е, че вместо да затвори очи редом с всички, които решават да не носят отговорност, той иска да накара света да погледне обективно на проблема. Говорим за храна, дами и господа, това, без което не можем, а често неглижираме.
Изобщо няма да си/ви губя времето в разкази за биографията на Джейми Оливър. Ще ви кажа само, че сред десетките книги и предавания, които е избълвал през последните горе-долу 15 години, е намерил време да има семейство с 4 деца. Мисля, че всички са момиченца, сигурно не му е лесно.
Толкова за личния живот на господин Оливър. Споменах, че има деца, просто защото искам да ви говоря за кулинарната му революция, за това как този човек се опитва коренно да промени образователната система и отношението на съответната към храната. Опитва се и го постига в родната си Англия, след което решава да си вре носа в боклуците, които ядат в Америка. В реч на TED през 2010 в Лонг Бийч, Калифорния изобщо не се срамува да каже пред пълна зала американци как те са най-нездравословната нация в света и как просто нямат онези 300 милиарда долара, които ще са необходими за здравеопазване около 2015-та, ако продължават да се хранят по същия начин. Показва разчувстващи кадри на тийнейджъри с наднормено тегло, на които им остават по-малко от 10 години живот, майка, която осъзнава, че бавно убива децата си с пици, бургери и понички. Някой сигурно го е гледал, извинете, ако е така, сега следва по-същественото.
А това са просто няколко въпроса. Нездравословно хранещите се хора жертва на обстоятелствата ли са? Защото аз си мислех, че това е въпрос на личен избор. Стремежът да бъдеш информиран кое ти вреди също. Качествено грешна представа ли имам за "най-великата нация на планетата", като смятам, че би трябвало тя да знае, че пържените картофи не са нещо, което може да се яде по три пъти на ден? Що за хора са тези, които работят в хранителната индустрия и си играят със здравето на собствените си деца?
Когато Джейми показа как хлапета в началното училище не могат да различат домат от картоф, осъзнах, че филмите не са всичко на този свят. Реалността в Америка била доста по-различна или поне масовата е.
Друго, което разбрах е, че тук, в България, имаме доста голям късмет, за което рядко се говори, понеже да сме онеправдани е далеч по-забавно за мнозинството. Готварските традиции са част от народопсихологията ни. Учим се от бабите и майките си на неща, които американците трябва да чуят от Джейми Оливър – трябва да им бъдат казани с британски акцент и без капка състрадание. Сигурно не им е приятно, но така им се пада.
Тъй като Джейми няма да дойде в България, за да направи кулинарна революция, нека всеки от нас си направи лична. Следващия път вместо нещо мазно от фаст фууд верига, хапнете сготвена храна. Не можете? Нямате време? Джейми има рецепти, които стават за 15 минути. Оправдания не се приемат.
Ако ви харесва как разсъждаваме по важните въпроси, засвидетелствайте любовта си към нас във Facebook.
Добави коментар