Съвременните наркотици 2

В миналата част си говорихме за интимната връзка между човека и компютъра. Сега искам да ви разкажа съвсем кратък, но реален анекдот. Едно дете пита майка си: "Мамо, а ти защо пиеш кафе и пушиш цигари?". Майката обяснява: "Защото съм голяма. Ти си малък и затова не трябва да го правиш". След този разговор мозъчните клетки в главите на двамата сигурно правят опит за самоубийство. Защото нито един от нас не трябва да консумира храни, напитки и вещества, които не са жизнено необходими. Правим го просто, защото ни е приятно. И имаме възможност.

Ех, какъв щеше да е светът без добрия стар навик да си угаждаме? Желанието и възможността не само да консумираме даден продукт, но и да му се наслаждаваме, е черта на развитото общество, надмогнало базовите си икономически нужди.

Но ако обядът на някои хора се състои от едно-единствено основно ястие, то обедното меню на други включва супа, основно и десерт. А и във втория случай обядът вероятно се състои от по-висококачествени продукти и съдържа месо, а десертът включва сладкиш или поне плодове. След хранене същата група би си приготвила кафе и би изпушила една цигара с него – класическа комбинация на удоволствието.

inm.comРазликата в качеството на хранителния процес е повече от очевидна. Но какво обединява едните и другите хора? Фактът, че те са живи и изпълняват ежедневните си задължения, независимо от хранителната стойност на обяда си. Личностите, които не се възползват от лукса да поемат храната в три етапа и да запалят цигара след това, може и да не са емоционално задоволени, но пък са сити. (Със сигурност биха могли да бъдат и по-сити, но това е друг въпрос)

С така нахвърляните бележки не желая да критикувам хората, които са пристрастени към кафето, цигарите, шоколада и прочие стоки на лукса. Аз също се радвам и страдам със своите наркотици – енергийни напитки, дъвки, електронна цигара, огромни количества ядки и прочие.

Само че постепенно осъзнавам как малките глезотии, които консумирам, не са необходимост – и въпреки това, АЗ ги превръщам в такава. Затова реших да си направя експеримент: какво ще се случи, ако премахна част (все пак искам да си оставя някоя залъгалка) от храните и субстанциите, с които задоволявам емоционалния си глад?

На първо място си поставих за задача да разредя пушенето на компенсаторната за вредния тютюнев навик електронна цигара. От 2-3 месеца си дръпвам от нея само един ден седмично, без мисълта за пушене да ме измъчва непрекъснато. В началото ми беше доста нервно и усещах огромна вътрешна празнота, но...

Заместих цигарата с вода. Просто всеки път, когато ми се допуши, отпивам няколко глътки, и това действие компенсира първоначалното желание. Крайният резултат е, че пия повече вода, но пък се чувствам по-добре. Планирам след известно време да изхвърля напълно пушенето от програмата.

Засега за втора седмица провеждам успешно и друг експеримент – да намаля ежедневните дози кафе. Ако преди това количеството на чашките (средно силно) еспресо е било между 3-4 (4-5 за нескафе) на ден, то сега изпивам само чаша еспресо на закуска. Компенсатор на кафето, освен водата, са ми дъвките. Помагат, затова дъвча често, като се старая да го правя само за кратък период от време, защото и те сами по себе си изграждат зависимост, без да са хранителни или полезни.

Това са постиженията ми засега. Чувствам се доволна и все повече се питам като детето от по-горния разговор: "Абе, защо ми е да пуша и да пия кафе?". Разбира се, че не искам напълно да се разделя с любимите си вредни навици. Те, сами по себе си не са лоши, но само докато мога и без тях.