По принцип много обичаме да си измисляме разни думи, но днешният случай не е такъв. Суперстолетникът е нещо като супергерой сред столетниците. Иначе казано, това е столетник, който е достигнал възраст от 110 или повече години. За да разберете колко специално е подобно постижение, трябва да знаете, че то се удава едва на 1 от 1 000 столетника. По този случай в света има само 300 до 450 живи представители на този елитен "клуб". А броят на неоспоримо навършилите 116 години е точно 8.
Най-възрастният жив суперстолетник е родената през далечната 1896 година американка Беси Купър. Най-възрастният суперстолетник въобще е починалата на възраст от 122 години и 164 дни француцойка Жан Калмо.
Пишейки настоящите цифри, просто не мога да спра да си задавам въпроса "Добре, де, как го правят?" Единият вариант е да приемем, че просто им идва отвътре и да стискаме палци и на нас да ни излезе този късмет. Другият е да погледнем на нещата през погледа на Пол Жамине, за когото ви разказах неотдавна. В една стара публикация на сайта си той обръща специално внимание на храненето на няколко суперстолетника с коментара, че то може да бъде сведено до два основни вида:
-
калорийна рестрикция и циклично гладуване*
-
високомазнинни (богати на наситени и мононенаситени мазнини) и нисковъглехидратни диети
inm.comСпоменатата вече като супершампион на суперстолетниците Жан Калмо, например, отдавала дълголетието и
младоликостта си на големите количества зехтин, които изливала върху всичката си храна и втривала в кожата си. Менюто й, също така, включвало ежедневен прием на шоколад и портвайн. Не звучи точно
като рецепта за покоряването на 122-годишнина, поне за повечето от нас.
Гертруд Бейнс от Лос Анджелис пък доживява до 115 с помощта на едно още по-"скандално" меню – препечен бекон, пържено пиле и сладолед. Друга американка – Една Паркър, достига до същата възраст, похапвайки доста сходни неща – яйца, наденица, бекон и пържено пиле.
Колкото до другата "тайна" на дълголетието – калорийната рестрикция – Пол Жамине пише за средновековния венециански столетник Луиджи Корнаро. Същият за малко да се спомине на 40 и, уплашен, драстично намалява ежедневния прием на твърда храна до 340 грама и на вино – до 410 мл. По-късно той ограничава консумацията си още повече, като изяжданото от него количество месо било не по-голямо от едно яйце.
inm.comНа фронта на цикличното гладуване пък имаме един много по-съвременен пример със 114-годишния дядо
Уолтър Брунинг. Той отдавал преклонната си възраст предимно на хранителните си навици. Те повелявали
изяждането на обилна закуска и щедър обяд, но пренебрегването на вечерята, обикновено състояща се от някакъв плод. Любимото му ястие? Черен дроб с лук.
В името на приблизителната обективност тук се чувствам задължен да подчертая едно-две неща. Първото е, че не трябва да пренебрегваме факта, че изброените от Жамине примери изключително много съответстват на проповядваната от него диета и в този смисъл, те съвсем не са случайни. Интересното е, че голяма част от суперстолетниците, за които успях да открия информация, са консумирали някакъв алкохол до последните си дни, но това пак не ни казва кой знае какво.
Второто е, че има и много други неща, които трябва да бъдат взети предвид при издирването на ключа от палатката на дълголетието. Нищо чудно тези хора да са живели и да живеят много по-спокоен живот от повечето от нас. Някои от тях са били заможни, което съвсем не трябва да се подценява, когато говорим за социална сигурност и качество на живот. Други пък са били физически активни досами края си. Истината е, че за всички тях се знае доста по-малко от това, което ни е нужно, за да изградим дори елементарно предположение.
И все пак, 110 и повече години са продължителност, която няма как да не те накара да си зададеш въпроса "Добре, де, как го правят?"
* Цикличното (периодично) гладуване е режим на хранене, предвиждащ регулярни продължителни периоди с нулев прием на калории. Ще се спрем по-подробно на неговите разновидности в отделен материал.
Добави коментар