Сравнително наскоро засегнах въпроса за ситостта, но съм уверен, че не ви е стигнало, затова днес ще си дояждаме. Независимо от това колко много се пише по темата тези дни, изглежда, че контролът върху количествата, които поглъщаме продължава да бъде неравна борба за много от нас.
По принцип се предполага, че този контрол се осъществява автоматично от мозъците и телата ни благодарение на няколко типа сигнали: сетивни (вкус, мирис), гастрични (какъв процент от обема на стомаха ни е физически изпълнен), хранителни (всички сложни процеси, чрез които тялото намира начин да ни каже, че си е набавило или, че му липсват определени вещества) и т.н. Днес ще си говорим за първите два от тях.
Когато говорим за сетивна ситост, имаме предвид най-вече нещо, което намира аналог в лицето на икономическата концепция за намаляващата пределна полезност. Тоест, тя се случва в момента, в който определено ястие спира да ни доставя удовлетворение. Настъпването на този момент зависи от изключително много неща. Ако питате господин Гиене от предходната статия, основен фактор е апетитността на храната и, ако човек цял живот яде семпли и скучни храни, то той ще бъде слаб.
inm.com
Аз обаче вярвам, че ястията трябва да бъдат вкусни и не мисля да правя компромис с това. Поради тази причина се интересувам и от другите аспекти на сетивната ситост. Като например орално-сензорната стимулация. Не бързайте да се размечтавате в погрешната посока. Идеята тук е, че колкото по-силен и продължителен е стимулът от яденето, толкова по-голямо засищане можем да получим.
Затова и много често можете да срещнете съвети от сорта на "Яжте на малки хапки" и "Дъвчете бавно и продължително". Приема се, че по този начин не само даваме време на мозъка си да получи сигналите за ситост, но и предизвикваме подаването на тези сигнали с много по-малко количество храна.
Ако трябва да опростим нещата до безобразие, бихме могли да кажем, че изяждането на едно кюфте на една хапка и предъвкването му три пъти, преди да го преглътнем, генерира сумарна стимулация 19 (1 хапка + 3 предъвквания за 15 секунди). Нека сега нарежем кюфтето на 10 парченца, всяко от които ще бъде предъвкано 20 пъти. В такъв случай имаме сумарна стимулация 510 (10 хапки + 10х20 предъвквания за 300 секунди). Тоест, това колко работа извършва устата ви и колко продължително се наслаждавате на вкуса на ястието е от значение за крайната ви удовлетвореност.
В този смисъл е важно и агрегатното състояние на калориите, които ядем. Счита се, че течностите са много по-малко засищащи от солидните храни, независимо, че може да става дума за еднаква калоричност и разпределение на макронутриентите в тях. Сами бихте могли да се уверите, че има коренна разлика в усещането след един портокал, изяден парченце по парченце и портокал, смлян в блендера и изгълтан на един дъх.
inm.comТук
стигаме и до интересния момент с обема на ястието. Няколко изследвания показват, че е възможно нискокалорични ястия с голям обем да са по-засищащи от такива с малък обем и много калории. На този
феномен са базирани и немалко диети, като идеята е физическо запълване на стомаха без това да доведе до енергиен излишък. Ето защо често много диетолози съветват преди хранене да изпиете голяма
чаша вода и да започнете с обемиста, но семпло овкусена салата. Подобни стратегии имат успех и благодарение на допълнителната орално-сензорна стимулация, получена в следствие от продължителното
предъвкване на зеленчуци.
Лично аз съм на мнение, че ако човек се придържа към диета от минимално преработени, истински храни, то тогава естественият апетит и естествената ситост настъпват точно, когато са необходими и много добре могат да диктуват нуждите на тялото. За съжаление, изкушенията дебнат отвсякъде, а и ежедневният стрес също дава своя принос за нездравословните ни хранителни навици. Затова ни се налага да четем и пишем статии като настоящата. Някои от нещата в нея са изпробвани, към други съм скептичен, но ще ви оставя сами да решите какво работи за вас.
Добави коментар