Когато осъзнаеш, че гледката в огледалото и здравословното ти състояние са далеч отвъд представата ти за добро, няма нищо по-естествено и похвално от това да се опиташ да ядеш така, че отново да заживееш комфортно в тялото си. Но точно в този момент се сблъскваш с един много интересен проблем – храните имат склонността да си мълчат.
От чисто еволюционна гледна точка, това е напълно разбираемо. Все пак, коя е тази храна, която с охота ще се поддаде на изяждане, признавайки си, че е полезна? Но човекът, бидейки находчиво животно, решил, че за да преодолее това неудобство, ще сложи думи в устата на "полезните" изделия така, щото на свой ред те с по-голяма готовност да започнат да влизат в устите на хората. Но това не било всичко. Човекът бързо осъзнал, че може да придава още по-голяма стойност на продуктите. Затова започнал да ги преработва по начин, който му позволявал да каже от тяхно име, че са още по-полезни. И така се появили първите функционални храни...
Ние може и да се майтапим, но същите се очертават като една от най-актуалните тенденции на пазара не само по света, а и у нас. Ако трябва да бъдем съвсем сериозни, това са нищо повече от продукти, претърпели сериозна преработка, обогатени с хранителни добавки и множество обещания. Ето защо днес на рафтовете в супермаркета можем да открием парадоксални комбинации като маргарин + фибри, портокалов сок + витамин D, кренвирши + витамин С, вода + електролити и какво ли още не. По този начин у незапознатия потребител лесно се постига внушението за полезност и той ще предпочете тези продукти пред техните "нефункционални" алтернативи.
inm.comЕдин от проблемите с функционалните храни е, че повечето добавки, които се влагат в тях, са неприсъщи за небцето и, за да
бъдат приети добре от пазара, трябва да бъдат уравновесени с допълнителни аромати и вкусове. Един релевантен пример: може би сте чували, че шоколадът е изключително богат на полифеноли и е нещо
като суперхрана. Работата е там, че полифенолите в какаото са изключително горчиви и почти няма човек, който с готовност да понесе вкуса им. Ето тук се намесва хранителната индустрия, която взима
какаото, добавя към него доволно количество захар (а защо не и някой витамин?) и го предлага на народа в отличен търговски вид. Народът прави една крачка напред като хапва полифеноли и две крачки
назад, поглъщайки безброй "празни" калории.
По подобен начин, когато един световноизвестен млекопреработвател решава да представи пробиотичното кисело мляко на американците, то не бива посрещнато с възторг, защото вкусът му е странен. Затова същият този преработвател взима традиционната храна, подслажда я, ароматизира я и я маркетира под едно активно наименование, подсказващо магическата й способност да се справя с всевъзможни стомашно-чревни несгоди. Още по-късно този продукт почуква на вратата и на традиционно консумиращия кисело мляко българин и даже успява да преобърне разбиранията му, благодарение на своята уникална "функционалност".
Следващия път, когато ви се прииска нещо полезно, опитайте да не гледате реклами за една седмица и да се разходите до близкия пазар, вместо до супермаркета. Много по-вероятно е там да намерите истински функционалните храни със семпли имена, без съдържание и опаковка. Да, те не могат да говорят, но са точно това, за което ги мислите – растения и животни.
Добави коментар