От немалко време насам съм обсебен от идеята за закупуване на центрофуга за салата. Ако нямате представа за какво говоря, нека ви осведомя съвсем набързо. Най-вероятно и вие, като всеки друг нормален човек, обичате да си приготвяте салата от свежи зеленолистни зеленчуци, били те спанак, маруля, айсберг, рукола, див чесън и т.н. И, като всяка друга съвестна личност, измивате грижовно въпросните продукти, преди да пристъпите към по-нататъшната им обработка.
Ето тук има едно, даже две, "но"-та, които повечето нормални и съвестни хора пропускат да вземат предвид по време на салатените си занимания. Голяма част от изкуствените торове и пестицидите са водноразтворими. Това от една страна е добре, защото внимателното измиване спомага за тяхното отстраняване. От друга страна, не е дотам добре, защото ако сложите листата мокри в салатиерата, вие автоматично слагате вътре и отмитите, но задържали се във водните капчици по повърхността им, гадости. Така.
Второто "но" е свързано с чисто гастрономическата страна на нещата. Когато си имате работа с мокри листа, то вашият невероятен дресинг рискува, вместо да полепне равномерно по тях и да ги овкуси, да се оттече заедно с част от нитратната вода на дъното на купата и да провали всичките ви планове за кулинарно величие. В допълнение, листата изглеждат така, сякаш са били ядени минимум веднъж преди да ги сервирате. Така.
Затова има хора на този свят, които са изобретили гениалното пособие центрофуга, с помощта на което двете "но"-та отиват в канала и вие се наслаждавате на здравословна и безупречна във визуално и вкусово отношение салата. Вижте за какво става въпрос:
След като сте видяли, идва ред и на третото "но", което според мен е най-възмутителното от изброените дотук. Досега на българския пазар не съм срещал центрофуга на цена под 30 лв, което си е кощунство, имайки предвид факта, че става дума за пластмасова купа с въртяща се в нея кошница.
Затова си седя обсебен от идеята за закупуването й, но се въздържам от нейната реализация. Седя си и си цъкам в интернет за утеха, тук-таме гледам разни клипове. Един от тях премазва обсебеното ми съзнание със съвет, който е толкова прост, че само се чудя не ли е крайно време да се пенсионирам и да се отдам на турски сериали, вместо да се опитвам не само да разсъждавам по разни сложни въпроси, но и да пиша по тях.
Калъфка за възглавница! По възможност никой да не е спал на нея след последното й пране. Листата вътре. Врът-врът! Воала, волеву, рандеву и други произволни френски възклицания за разкош!
Добави коментар