В предходната част бяхме така нетактични да ви разкрием някои изненадващи и не дотам изненадващи истини около витамините в храните, които ежедневно слагаме на масата. Сега може би е логично да продължим да ви занимаваме с останалите фактори, които могат да повлияят на взаимоотношенията ни с тези жизнено необходими вещества.
Въпросните взаимоотношения често са твърде противоречиви и непонятни. Тук трябва да споменем наличието на едно недоразумение, известно още като "препоръчителна дневна доза". За съжаление, никой не може да знае от колко точно витамини се нуждае тялото ви, без да е наясно с пола, възрастта, диетата, здравословното ви състояние, телесното ви тегло, физическата активност и още един куп променливи, много от които са съвсем интимни и индивидуални.
Вземете за пример прекомерната консумация на захар, бяло брашно, транс-мазнини, тютюн
и алкохол, както и приемът на някои лекарства, които сериозно могат да завишат нуждата от хранителни вещества. Стресът (физически и психически) също играе важна роля , тъй като кара организма да
изчерпва запасите си от витамини и минерали много по-бързо.
Употребата на слънцезащитни кремове може да блокира способността на тялото ви да произвежда витамин D с до 99%. Освен това, колкото по-мургави сте и колкото по-малко наситени мазнини консумирате, толкова по-малко от този витамин ще произвеждате при излагане на слънце. Съответно е и по-вероятно да се нуждаете от допълнителен прием, дори и през лятото.
По принцип транспортът и абсорбцията на мастноразтворими витамини (А, D, E и K) в тялото се осъществява с помощта на мазнини. В този смисъл хората, спазващи нискомазнинни диети са с по-висок риск от дефицит. Лишаването от животински продукти пък може да доведе до недостатъчност на В12 и желязо.
Като цяло, по-сериозни дефицити на нутриенти се наблюдават при възрастните хора, спортистите, хората с по-ниски доходи или ценово ориентираните потребители. С особено внимание трябва да подхождат и диетиращите, тъй като обикновено калорийната рестрикция означава и рестрикция на хранителни вещества.
Друг важен фактор е
готвенето, което може да окаже сериозно отражение върху витаминозното съдържание на храната. Докато мастноразтворимите витамини остават незасегнати от топлината, други (напр.
витамин С и В1) са изключително чувствителни и лесно се разрушават, особено при по-продължителна обработка. Варенето е един от методите, които извличат най-много витамини от храната. Това може да
бъде от полза при приготвянето на най-различни супи и бульони, но ако желаете да съхраните веществата в самите продукти, най-добре е да готвите на пара или без вода.
От друга страна, ниските температури и замразяването се отразяват в съвсем малка степен на витамините, а сушенето на слънце дори може да повлияе положително на хранителните свойства на някои продукти. Съществуват и други способи за обработка и консервиране, които са в състояние на повишат полезността на храните. Такива са приготвянето на бульони от кости в подкиселена вода, ферментацията, накисването, покълването и др.
Няма как да не споменем витамините под формата на хранителна добавка. В повечето случаи става дума за синтетични форми, чиято молекулярна структура е идентична със структурата на естествените витамини. Работата е там, че витамините в храната "съжителстват" с редица спомагащи действието им съединения (минерали, ензими, коензими, други витамини), известни като кофактори. Тези вещества често отсъстват във фармацевтичните продукти и това се отразява на начина, по който тялото ни взаимодейства с тях.
Съществуват някои синтетични витамини, чиято форма се отличава от формата на
натуралните им еквиваленти и това ни пречи да ги усвояваме ефективно. Те могат да бъдат произведени от най-интересни суровини, сред които катран, нефт и ацетилен. Реномираните производители
обикновено изписват изходните суровини на опаковката на продуктите си. Липсата на подобна информация в 99.9% от случаите сигурен признак за синтетичност. Друг добър ориентир е, ако концентрация на
веществото многократно надвишава препоръчителния прием (напр. 1000%).
В крайна сметка, най-добрият източник на витамини остават минимално преработените, отгледани в естествена среда плодове, зеленчуци и животински продукти. Добре е да се избягва прекомерната като температура и продължителност термична обработка. Съобразявайте количеството с индивидуалните си особености и при нужда прибягвайте към "подкрепления" под формата на добавки от несинтетично естество.
Добави коментар