ладът е сложен невробиологичен и хормонален процес, а не просто "празен стомах". Хранителните навици са повлияни от еволюционни механизми, структура на мозъка и дори социални фактори.
Ето 5 факта за глада и как да го контролираме.
Хормоните влияят на апетита
Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин. Той изпраща сигнал до хипоталамуса (мозъчна структура), че е време за хранене. Нивата на грелин обикновено се повишават преди хранене и спадат след насищане.
Друг хормон, лептинът, регулира енергийния баланс и се произвежда от мастната тъкан. Той сигнализира на мозъка, че енергийните резерви са достатъчни и не е необходим прием на храна. Хората с наднормено тегло обикновено имат високи нива на лептин в кръвта поради голямото количество мастна тъкан. Мозъкът им обаче спира да реагира правилно на него. Това причинява глад, въпреки че имат излишни енергийни резерви. Важно е да се разбере, че лептиновата резистентност не е причина за затлъстяването, а следствие от него.
Храносмилането започва преди храната да влезе в устата
Тялото започва да се подготвя за храносмилането предварително. Гледката, миризмата или дори мислите за храна активират блуждаещия нерв, който задейства секрецията на слюнка и стомашен сок.
Дигиталната ера доведе до появата на концепцията за визуален глад. Изследванията показват, че редовното гледане на изображения на атрактивна храна в социалните медии може да увеличи субективното чувство на глад. Такива визуални стимули предизвикват неврофизиологични промени, карайки мозъка да жадува за храна, дори когато няма енергийна нужда.
Гладът наистина прави човек по-ядосан
Когато храната се задържа за дълъг период от време, нивата на кръвната захар спадат, което води до отделянето на хормони на стреса - кортизол и адреналин. Тези хормони могат да причинят раздразнителност и агресивно поведение, пречейки на способността на мозъка да контролира импулсите.
Също така, чувство за глад може да причини умора, сънливост и проблеми с концентрацията.
Лошият сън и стресът повишават апетита
Когато сме лишени от сън, нивата на "хормона на ситостта" лептин спадат, докато нивата на "хормона на глада" грелин се увеличават. Изследванията показват, че хората, които спят малко, са склонни да имат по-висок индекс на телесна маса и са по-склонни към преяждане.
Стресът има подобен ефект върху глада. Напрежението може да доведе до емоционално хранене. Ето защо е важно хората с наднормено тегло да разграничават физиологичния глад от емоционалния глад.
Понякога гладът е симптом
Съществува рядко генетично заболяване, наречено синдром на Прадер-Уили, което кара пациента да не може да се нахрани достатъчно. Аномалия в хромозома 15 нарушава функционирането на хипоталамуса, карайки човек да изпитва неконтролируем глад.
Гладът не е просто сигнал за празен стомах, а фино настроена система от взаимодействия между хормоните и мозъка. Разбирането на тези механизми позволява осъзнат подход към храненето и избягване на фалшиви сигнали за апетит, причинени от стрес или липса на сън.
Добави коментар