"Научих колко е лесно да забравиш, че и другите са хора."
Това са думите на един от "затворниците" в Станфордския затворнически експеримент, проведен през 1971 година в Станфордския университет. Неговата цел е да изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода и влиянието на наложената социална роля върху поведението.
В него взимат участие 24-ма студенти, разделени на случаен принцип на "затворници" и "надзиратели" в импровизиран затвор в мазето на университета. Всичко започва като на шега, но не след дълго участниците до такава степен се вживяват в ролята си, че надзирателите започват да упражняват психологически и физически тормоз над затворниците.
Някои от потърпевшите понасят злоупотребите пасивно и дори "сътрудничат" на пазачите, издевателствайки над съкилийниците си, които се съпротивляват. Още на сутринта след първата нощ в затвора е организиран бунт, който е потушен, а неговият предводител е вкаран в карцер. Това го кара да прекъсне участието си в експеримента, а след него има и още един освободен по собствено желание.
Ръководителят на изследването, който е "интендант" на затвора, също се увлича в ролята си и позволява издевателствата да продължат. Само след шест дни експериментът е прекратен. Резултатите от него често се използват, за да илюстрират колко лесно е човек да се дистанцира от действията си, когато се схваща като инструмент в ръцете на дадена институция или държавата. Примерът е показателен и за влиянието на властта и авторитета върху човешкото поведение.
Някои автентични кадри от документалния запис на изследването са обществено достъпни в YouTube, а през 2010 година бе заснета и негова холивудска интерпретация с участието на Форест Уитакър и Ейдриън Броуди.
Добави коментар