По времето, когато Шекспир изтъква, че сме венец на природата - носители на човешкото благородство, хуманност, целеустременост, чувство за чест и достойнство, лекарите са вярвали, че тялото е пълно с кръв, лимфа, черна и жълта и черна жлъчка. Здравето и болестите са зависели от взаимодействието и баланса между тези четири течности.
Липсата на енергия се е диагностицирала с прекалено много лимфа в тялото, докато други заболявания на темперамента са се дължали на изобилието от кръв. Затова и бръснарите са имали силата да лекуват всякакви състояния с помощта на бръсначите си - просто източваш малко от натрупалата се в излишък течност и здравето е възстановено.
Днес се гордеем с напредъка, който сме постигнали благодарение на науката и проверяваме какво се случва на другия край на света, докато летим на 10 000 метра надморска височина, но не се замисляме, че първият задвижван от двигател самолет полита над земя, в която жените не са имали правото да гласуват и е съществувало единогласие, че така и трябва да бъде.
Изводът е следният: никога не можем да бъдем уверени дали нещата, в които болшинството от хората вярват днес, няма да се превърнат в повод за насмешка сред идните поколения. Само можем да се надяваме, че настоящото колективно съзнание е малко по-"умно" от колективното съзнание на предците ни. Но и това не е твърде сигурно...
Добави коментар