В тъмнината проблясваше желязното им здраво тяло.
И мисъл светла тутакси ме озари:
"Туй щанги са, в поляната налягали!"
Но уви – една химера бе туй само –
съзряна през прозорчето на автобуса мрачен.
Щом слязох призори на също място, аз видях –
туй пейка е същинска – от далеко само – щангоподобна.
Ужасът от една зрителна измама порази ме!
Ала вместо съкрушена аз да седна, като Мислителя Роденов,
краката лекичко подпрях на пейка, а ръцете – в земя
и тъй, бавно, но сигурно, лицеви опори започнах да редя...
Една, и две, и три, и тъй –
Разочарованието – че туй е просто Пейка – самичко отлетя.
Добави коментар