Един от надеждните начини да знаем какво са яли хората преди нас се базира на химичен анализ на въглеродните изотопи в археологическите находки от кости и зъби.
Това е възможно благодарение на факта, че всяка храна си има специфична молекулна сигнатура и оставя дълбоки следи в човешкото тяло, далеч след като е била изядена. В този смисъл, твърдението, че всички ние сме това, което ядем, придобива изцяло нов и доста по-дълбок смисъл.
Серия от такива анализи, публикувани миналата година в Proceedings of the National Academy of Sciences, окончателно разбули мита, че предшествениците ни познават вкуса на зърното едва от няколко хиляди години насам.
От нея стана ясно, че повсеместното включване на зърна като сорго и царевица в проточовешката диета се е случило преди поне 2,5 милиона години, далеч преди появата на анатомично модерните хора около 195 000 назад.
Източници:
https://www.pnas.org/content/110/26/10495.abstract
https://www.pnas.org/content/110/26/10513.abstract
https://www.pnas.org/content/110/26/10507.abstract
https://www.pnas.org/content/110/26/10501.abstract
Добави коментар