Време за сиеста

Спи ми се. Толкова ми се спи, че клавиатурата в момента ми се струва като най-пухеното нещо в целия свят. След две седмици, прекарани в най-зашеметяващото пътуване на живота ми, тялото с нежелание е вече тук, но съзнанието все още волно скитосва из Иберийския полуостров. И си мисли: "Прекрасно нещо е сиестата!" А на тялото му се спи. Толкова му се спи, че клавиатуратааааааааааааооожжгггттннвввммчччч. Извинете! Мисълта ми беше за сиестата.

Думата е испанска и служи да обозначи кратката дрямка, която се полага на нормалните хора, обикновено след като са приключили с обяда си. Смята се, че произлиза от латинското понятие hora sexta, което ще рече "шестият час" или обедно време (преброено от изгрев слънце). Въпросното гениално занимание се практикува предимно в европейските държави с горещ климат като Испания, Португалия, Италия, Гърция и др., но и в много страни от испаноговоряща Америка и Филипините.

inm.comФакторите, които предопределят географското разпределение на модерната сиеста, са предимно високите температури и обедното чревоугодничество. Тази комбинация води до небезизвестния синдром, характеризиращ се със загуба на апетит и желание за работа, придружена от безапелационна сънливост. Въпреки това, в по-студени региони като Патагония обичаят съвсем не е непознат, което подсказва, че сиестата вероятно е по-силно обусловена от културата, отколкото от климата.

Това е подкрепено и от факта, че в някои южни немскоговорящи региони все още се спазва т.нар. Mittagpause (букв. "пауза насред деня"), по време на която магазините затварят, а децата биват прибирани у дома, за да не вдигат шум. В този ред на мисли, в България (както и в Сърбия и Словения) все още важи правилото "от два до четири", според което това са часове за почивка. Вдигането на шум в този интервал е забранено в почти всички общини у нас, а много хора, които са си вкъщи по това време, наистина си почиват. През 2008 година е повдигнат въпросът за официалното въвеждане на сиеста, но предложението е отхвърлено с аргумента, че тук достигаме "гръцки", "италиански" и "испански" температури през не повече от десетина дни годишно. Настоящата година показа обратното и с това накара много от нас да изпадат в спонтанни сиести, причинени от загуба на съзнание вследствие от хипертермия.

inm.comДневният сън не е непознато явление нито в Близкия, нито в Далечния Изток, като на различните места се нарича по различен начин и е съпътстван от различни ритуали. В исляма се препоръчва спане преди следобедната молитва за тези, които ще се молят нощем. В Южна Азия пък сънят след обедното хранене е предшестван и от масаж с олио от синап, което има допълнителен приспивен ефект. Пакистан, Бенгал и Индия също си имат своите интерпретации на обичая. В Китай и Тайван обедната почивка в училищата предвижда и време за сън, през което всички ученици са задължени поне да симулират дрямка. Учителите също се съобразяват с правилото и спят по бюрата си.

Всичко това обаче по никакъв начин не ни отговаря на въпроса кой е най-добрият формат на сиеста или както решите да го наречете. Аз, лично, от известно време насам си мечтая да ми бъдат предоставени всички онези часове, които не съм проспал в детската градина, за да си ги използвам по предназначение на работното място. Едно тазгодишно изследване, публикувано в списанието с еднозначното име Sleep, обаче показва, че най-добрата продължителност на следобедната дрямка може би е точно 10 минути. За целта изследователите набират 24 млади доброволци, на които е възложено да спят по 5, 10, 20 и 30 минути (има и контролна група, която не спи въобще) дневно. Ползите от това се измерват по различни критерии в рамките на 3 часа впоследствие. Оказва се, че почти няма разлика между това дали ще спиш пет минути или няма да спиш изобщо. 10-минутната дрямка предизвиква незабавни подобрения във всички показатели (включително съненост, умора, енергичност и когнитивни способности), като някои от тях остават завишени до 155 минути след почивката. 20-минутната дрямка се асоциира с ползи, които са осезаеми чак след 35-тата минута и продължават до 125 минути след това. Половинчасовият сън се отразява отрицателно върху бдителността и когнитивните умения непосредствено след ставане, но скоро след това негативите отшумяват и ползите са съпоставими с тези от 10-минутния сън.

inm.comНе без значение е и кога ще се случи сиестата, като по принцип правилото е, че оптималното време за целта е между 13 и 15 часа. Счита се, че колкото по-късно след тези часове легне човек, толкова по-голяма е вероятността да навлезе във фаза на дълбок сън, което ще доведе до т.нар. сънна инерция след събуждане. Това е добре познатото чувство за пълна неадекватност и умора, надвишаваща тази преди лягането.

Според д-р Сара Медник, която усилено изследва съня при хората и е написала цяла книга по въпроса, идеалното време за следобедно хоризонтиране е това, при което има пресичане между БДО (REM) зоната на съня и зоната на дълбокия сън. В интерактивния часовник на сайта й може да проверите кога се случва това, в зависимост от това кога сте станали като преместите стрелката на съответния час. В конкретния пример, ако сте се събудили в 7 сутринта, вашето време за сиеста започва в 14 ч. Навивате си часовника за 14:10 и се предполага, че до края на деня ще сте машини. Или поне малки машинчици ;)