100 км/час. С тази скорост преминахме по магистрала Тракия вчера. Да, прави сте. Возихме се в най-старата и бавна кола на света. Сравнени с нея, останалите автомобили приличаха на космически кораби, летящи в различно измерение.
Влязохме в София последни и махнахме щастливо на камерите за наблюдение, монтирани на входа на столицата. Странно или не, точно това пътуване ни даде добър повод за размисли и страсти.
Защото, като оставим настрана яростния трафик по магистралата, забелязали ли сте, че в последно време много хора се движат с 200 км/час... На собствените си "колела" обаче.
В кариерата си, в личния живот, в забавленията и в развлеченията, тези ентусиасти поддържат репутация на вечния "номер едно". Искат да успяват на 100% и да са винаги най-добрите. Резултатът: стресът в живота им е толкова голям, че направо заплашва да ги... разболее. Психически, и даже – физически.
Напук на тази задъхана реалност, други избират да карат по-магистралата дразнещо бавно. Всъщност, на тях даже рядко им се налага да шофират = )
Опростено съществуване
Наричат ги дауншифтъри. Терминът идва от английски език – downshifting, и в буквален превод означава "намалявам скоростта". Най-общо казано, той характеризира съдбата на група ентусиасти, избрали да живеят на ниски обороти. Хора, дефинитивно и категорично обърнали гръб на материалното съществуване.
Отвратени от консуматорското общество, в което се намират, повечето от тях доброволно напускат удобните си, иначе уютни, жилища в града. Самоосвобождват се от високо платени служби и трайно се установяват в провинцията, за да започнат отначало. По нов, по-добър начин.
Различните бохеми
Ако си мислите обаче, че дауншифтърите мързелуват по цял ден и празнуват всеки петък международния празник на бирата, не сте прави.
Голям процент от представителите на въпросното социално течение в повечето случаи сами произвеждат храната си. Освен това, никога няма да ги видите да си купуват маркови дрехи и обувки. Или да пръскат пари за изчанчени, дизайнерски аксесоари.
Не. Ограничават се до най-неотложните необходимости, от първа ръка. Основният им стремеж е да живеят в хармония със себе си и с околния свят, както и да елиминират нещата, причиняващи им напрежение. Отявлени природозащитници, много от тях рециклират и често се обединяват около глобална еко кауза.
За себе си ще кажат, че са направили огромен обрат в живота си. И че днес нищо не им липсва.
Що се отнася до нас, ние винаги сме на ръка разстояние от това да последваме личния им пример. Но, докато още се чудим, наши приятели вече го правят = ) Дали са по-щастливи? Със сигурност.
А вие: бихте ли избрали да живеете по-бавно?
Добави коментар