Малко преди Втората световна война, през 1937-1938 г., археологическа експедиция, ръководена от китайския професор Джи Пу Тай, работи в Тибет. Тогава в пещерата на хребета Баян-Кара-Ула експедицията открива цял некропол - 716 погребения. Изследвайки го, учените установяват, че заровените в него същества са много малки на ръст – не повече от 1,3 метра и имат непропорционално големи глави.
Другата голяма изненада за учените са каменните дискове, внимателно поставени във всеки гроб. Всеки диск е с диаметър 30 сантиметра и дебелина 8 милиметра. Имат дупка в средата. Екипът отнася няколко скелета и дисковете в Пекин.
Резултатите от експедицията предизвикват голям интерес сред научните среди. Но започва китайско-японската война и в Поднебесната империя вече няма време за наука. Странните пигмеи са обявени за планински горили, погребани от племената, които ги боготворили, а дисковете били записани като "нямащи археологическа стойност".
Но пекинският професор Цум Ум Нуи не се съгласява с това и започва да изучава дисковете. Химическият анализ показва наличието на кобалт и други метали, както и че някога дисковете са били под силно въздействие на магнитно поле. Измерени са на везна, свързана със записващо устройство.
През деня записващото устройство изписва вълнообразна крива, т.е. дискът през цялото това време плавно увеличава и намалява теглото си. Но това не е последната изненада.
Когато дисковете са почистени, се оказва, че от центъра на всеки диск върви спираловиден жлеб, дъното на което е осеяно с малки рисунки, подобни на пиктографско символно писмо. Професорът нарича дисковете "грамофонни плочи". През 1962 г., след почти 20 години изучаване, Цум Ум Нуи обявява, че е успял да прочете някои от бележките.
Според професора те разказват историята на хората "дропа", които са пристигнали на Земята преди около 12 000 години от звездите. При кацането на Земята се разбиват и не успяват да излетят обратно. Налага се да изградя живот на новото място, да изградят отношения с местните жители. Заселниците обаче се оказват зле приспособени към земните условия и с всяко поколение племето дропа измира, пише лупа.бг.
Другите учени и колеги жестоко се подиграват на професора за неговите твърдения. Кариерата му на учен е съсипана. През 1966 г. в Китай започва Културната революция. Цум Ум Нуи успява да избяга в Япония, скелетите и дисковете изчезват или са унищожени от Червената гвардия.
През 1974 г. съпрузите Вегерер, туристи от Австралия, виждат няколко диска, смятани за изгубени, в музея в Сиан, и ги снимат. През 1994 г. австралийският журналист Питър Крас се заема с проблема с дисковете и дропите. Той посещава музея, но не намира дискове. Директорът на музея заявява, че в музея никога не е имало дискове. Отказва да коментира показаните му снимки, направени от съпрузите Вегерер преди 20 години в същия музей.
Добави коментар